Сдружението на общинските болници подготви възражение срещу новата методика за заплащане на дейността на лечебните заведения, която влиза в сила от този месец.
Според нея болниците ще работят с 90% от разходите си за миналата година, Здравната каса няма да плаща за лечение над лимита и трябва така да планират дейността си, че приоритетно да обслужват спешните състояния, а по-леките и плановите операции да влизат в листи на чакащите.
От д-р Иван Червенков директор на МБАЛ Асеновград научаваме разчетите, по които ще работят пред 2015г. Д-р Стоил Апостолов от Болницата в Пещера пък ще обясни, че нямат задължения откакто частния капитал влиза при тях, и не са общински здравен център.
В началото на тази седмица съобщихме, че Сдружението на общинските болници подготви възражение срещу новата методика за заплащане дейността на лечебните заведения, която влиза в сила от този месец. Това оповестиха от националното сдружение на общинските болници в България. Точно това възражение ще бъде адресирано до всички заинтересовани институции – Министерство на здравеопазването, комисията по здравеопазване в Народното събрание, Националната здравноосигурителна каса. Според възражението новата методика ще доведе до фалита на лечебни заведения, а пациентите ще обикалят от болница на болница докато накрая стигнат и до лечебното заведение, което разполага изобщо с някакъв финансов ресурс. Наистина ли е толкова тежко финансовото положение на българските общински лечебни заведения? Сега ще питаме с пример от Асеновград директора там д-р Иван Червенков.
Вие подкрепяте ли, първо да ви попитам, това възражение на колегите ви?
Иван Червенков: Безспорно, безспорно. Знаем възражението, чел съм го, за мен обаче, че то поема и е ангажирано само в една част от проблемите, които касаят методиката – методиката, която в момента е подготвена и е дадена на Министерството на здравеопазването, тя касае единствено и повече физиотерапевтичните процедури и дейности, които се извършват в лечебните заведения. Но там има много по-сериозни проблеми, на които може би трябва да акцентираме.
Р. П.: Кажете ги, да, избройте ги.
И. Ч.: За мен буди недоумение примерно чл. 21, който е описан в методиката и точно този чл. 21 е разковничето на цялата промяна, която ще настъпи и предполагам ще се отрази твърде зле на всички лечебни заведения в страната, не говоря само за общинските, не говоря и за частните болници. Значи липсва в едно постановление за промяна в наредбата, пак на сайта на министерството, там е спусната думичката „капацитет”, която обяснява какво означава и в крайна сметка в това постановление думичката „капацитет” означа средствата, които касата трябва да задели за всяко едно лечебно заведение. Те са фиксирани и при достигане на този капацитет лечебното заведение трябва да формира листа на чакащите. Това е много хубаво, обаче капацитетът е формиран в такава стойност, която е недостатъчна за съществуването на лечебното заведение. Много лесно всеки може да си направи една сметка при една средна работна заплата в здравеопазването примерно от 800 лв при 300 човека работещи сумата е някъде около 240 хиляди и като отделим 120 хиляди допълнително като данъци, осигуровки за държавата това са 360 хиляди лева. Значи под този минимум не може да се развива лечебното заведение – то той осигурява само фонд „Работна заплата”. Лимитирайки дейността до тези средства примерно ние не може да се развиваме, нито да купуваме лекарства, нито да лекуваме и болните. Това означава, че трябва да си намалим работните заплати – да стане около 400 лв. Всичко това означава крах в цялата система на здравеопазването. Всички други, които се описват как ще ни повишат заплатите, какво благосъстояние и финансова дисциплина са само хвърлени на вятъра.
Р. П.: Да, де, но нали всичко това д-р Москова прави, за да се стигне до някаква стабилизация във вашата система?
И. Ч.: Е, как стабилизация, като тази сума е просто така измислено от някъде, тя не лежи на никакви принципи. Тази сума, която трябва да получи лечебното заведение тя не стимулира никой и не знак какъв принцип. Не може едно лечебно заведение, което да е работило с около 500 – 600 хиляди лева да му кажеш, че вие ще работите за 300 хиляди лева – това е финансова дисциплина. Това означава крах на лечебното заведение.
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..