Атина отказва на кредиторите да намали пенсии и заплати, а без финансова помощ при най-оптимистични прогнози ще фалира до юни.
В същото време министри от правителството на Ципрас опровергаха тиражирана в медиите информация, че Атина е поискала отлагане на плащането към Международния валутен фонд. Опозицията притиска правителството да приеме мерките на кредиторите и да подпише споразумението, независимо от политическата цена за СИРИЗА.
Как отеква трудният разговор на Гърция с кредиторите й в самата страна и защо Гърция не желае повече финансов натиск? Отговор търсим в разговор с кореспондента на БНР в Атина Катя Пеева. Чуйте го в звуковия файл.
Непостигането на споразумение между Гърция и кредиторите й ще пагубно и за двете страни. За Гърция това ще е пълна катастрофа, а самите кредиторите няма да получат парите си. Затова решение се търси и гръцкото правителство е оптимистично, че до споразумение ще се стигне още този месец.
Играта е политическа, а гърците са уморени от реформи, те не желаят икономическите мерките да се прилагат така бързо - за няколко месеца. Затова гласуваха и за СИРИЗА.Те не искат да намаляват пенсии и заплати, защото няма накъде повече. Всеки грък плаща 43.8% от приходите за данъци, а близо 2 милиона гърци са безработни и те не могат да плащат данъци. Хората желаят работеща икономика, за да си плащат сметките, това искат гърците.
Гърция няма да бъде изключена от Еврозоната, нито сама ще я напусне. Това е просто борба между две политически платформи в Европа. Да не забравяме, че Гърция не е страна от Третия свят.
Затова започна и това отстъпление от новото правителство на Гърция, но и Европа няма да позволи катаклизми в Гърция. Логиката е да се постигне споразумение с отстъпки и от двете страни.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Ясно