Предметът религия - само като задължително избираем

Темата за въвеждане на предмет  „Религия” в началното училище наравно с другите основни предмети в българската образователна система отново стана актуална, след като вчера Светият Синод поднови настояването си във вид на открито писмо до премиера. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с доц. Дилян Николчев - преподавател в Богословския факултет на СУ ''Кл. Охридски''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Според висшия клир, религиозното образование трябва да бъде в съгласие с убежденията на родителите, в духа на вероизповеданието, към което принадлежат децата. Като аргумент за изразената позиция архиереите от Св. Синод посочват, че традиционната за страната ни православна християнска вяра е и най-силният фактор за нравственото възпитание на подрастващите.  Темата, оставаща особено чувствителна в продължение вече на около 20 години, формулира с променлива интензивност въпроси, свързани с възпитанието, ценностната система, дисбалансите на обществото, а сега  - и във връзка с обсъждането на второ четене на проекта за новия закон за предучилищното и училищното образование. Какво да очакваме като резултат от поредната инициатива свързана с въвеждане на предмета „религия”? Отговора търсим от доц. Дилян Николчев -  преподавател в Богословския факултет на СУ „Кл. Охридски”:

Този дебат има много дългогодишна история на равнище правителство и Българска православна църква. Нека само да припомня на вашите слушатели, че през 1995 г. за първи път в парламента беше поставен този въпрос – това беше запитване от страна на един независим тогава депутат д-р Драгомиров към тогавашния министър на просветата Илчо Димитров. И вече толкова много години този въпрос постоянно, периодично изниква като тема за обсъждане не само сред обществото, но и сред политиците, сред експертите. Между другото, в скоба, това парламентарно питане, за което споменавам, авторът на текста, тогава като млад асистент, съм самият аз. Сега от гледна точка на самия проблем – той идва като такъв в резултат на различния подход към преподаване на вероучението, т. е. от една страна виждаме непукизъм на Светия синод, а БПЦ в лицето на Светия синод, който застъпва тезата за религиозния характер на една такава дисциплина, която се преподава в училище, а от друга страна имаме държавата, която на основание Конституцията на Република България държи, че една такава дисциплина не трябва да има конфесионален характер, да, то е самата дисциплина, която би се преподавала в неутрално отношение, като разбира се, всичките отговорни фактори през тези години застъпваха тезата, и то правилно, че и в исторически план, и в конституционен план православието е традиционно вероизповедание в БПЦ, все пак акцентът в една такава дисциплина трябва да е именно православието.

Сега аз съм доста скептично настроен по отношение на перспективата – дали това някога ще се случи, защото нека също да припомним на вашите слушатели, че по време на правителството – тогава министър беше сега проф. Велчев, тогава държавата беше готова в лицето на министерството на образованието да стартира такава дисциплина, беше приет един проект на една комисия, начело с проф. Бакалов, Бог да го прости, това е третата комисия Бакалов, и така се оказа, че изведнъж Светия синод съвсем неочаквано и за наблюдателите, и за специалистите отхвърли този проект, тази програма.

Р. П.: Точно тогава, да припомним, бяха визирани двете възможни концепции, дава възможни подхода към преподаването на религия.

Д. Н.: Точно така, точно така. Половината от състава на комисията Бакалов, която беше от общо 15 човека, половината от състава на тази комисия бяха уважавани колеги, доценти, професори, богослови, специалисти по педагогика и т. н. и вариантът, поне по лично мое мнение, вариантът, който беше предложен напълно задоволяваше БПЦ и вярващите християни в един по-общ план. Тогава Светия синод реагира много остро, съвсем неочаквано и отхвърли този проект и по този начин това врабче, което беше кацнало, така образно, метафорично казано, на рамото веднъж отлетя и от тук нататък кога отново ще кацне, ето, виждаме още една акция, която наблюдателите трудно биха могли да разпознаят, дали тя е по-скоро една пиар акция, за да се поддържа рейтинга на Светия синод след скандалите през последните 5 – 10 г. или наистина имаме загриженост от страна на Светия синод да се преподава една такава дисциплина.

Иначе що отнася до това трябва или не трябва, ще повторя моята теза, която изложих и която прозвуча и в Народното събрание през 1995 г., че такава дисциплина трябва да се въведе в училище, но не като задължителен, а като задължително избираем предмет.

.......