Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Младите да се борят и да останат в прекрасната си родина

Най-актуалното цвете днес е незабравката. Незабравката, защото  на 24.04.2015 г.  се отбелязват 100 години от  арменския геноцид, а цветето е символът на тази годишнина. 

На всички езици името незабравка означава едно нещо – да не се забравя. Петте венчелистчета символизират петте континента, на които са се пръснали арменците. Лилавият цвят е цветът на духовните одежди и сочи връзката им с арменската църква. Жълтият цвят пък е  символ на живота на арменския народ в бъдеще. Черният напомня за кървавия ужас на клането от преди век. За арменският геноцид –  като призната национална болка от света или като рана, която не зараства, защото не може да бъде опростена 100 години по-късно. За За  вината и прошката като исторически, статистически, политически или морален казус  - преди мирното шествие на арменската общност в Пловдив  ще разговаряме с председателя на арменското църковно настоятелство „Сурп Кеворк”  Бердж Даникян.

Започнахме със символа на събитието, но какъв ден е за Вас 24 април?

Бердж Даникян: Всяка година на 24 април арменският народ отбелязва началото на зверското избиване на милион и половина деца, жени, мъже, старци. Тази година е малко по-специална, защото се навършват 100 години от това начало на геноцида, извършен от турската държава над арменското население, живеещо на територията на днешна Турция. Всеки ден от един месец насам отбелязваме със събитие, свързано с културата на Армения, културата в диаспората.

Р.П.  Радио Пловдив също взе участие в този контакт с историята, заради събитията от преди 100 години.  Кажете обаче какво се промени в преосмислянето на събитият? Представени ли са в онази светлина, която им се полага?

Б.Даникян: Все повече държави признават този акт, извършен от турската държава. Все още Турция отказва да го признае. За да бъде простено обаче, те първо трябва да признаят престъплението на предците си. Ние всяка година на тази дата в стотици градове в цялата страна, всички арменски общности излизаме на мирни шествия, с които искаме да напомним за това, което се е случило.

Р.П. Пловдив беше първият град в България в далечната 2008 сред останалите още 17, които признаха арменския геноцид, след като държавата още официално не е направила това. Сега добавяме и реакцията на други държави....

Б.Даникян: Мога да дам за пример Австрия вчера, която с декларация призна геноцида. Днес се очаква това да направи Германия. Всеки  ден някоя държава през този месец признава факта на този геноцид, който Турция отрича, че е геноцид.

Р.П. НС се очаква днес да гласува декларация.....

Б.Даникян: Мисля, че влиянието на турската държава все още е много сериозно в политиката на България и това няма да се случи. Но това е мое лично мнение, не го налагам...

Р.П. Представителност на арменската общност виждаме във Ваше лице, за да можете да си позволите този коментар, който вероятно не е без основание.  Още повече, че в подобен ракурс излизат днес и някои национални всекидневници.....

Б.Даникян: Пред Парламента с инициатива излязоха и 100 български интелектуалци. Изненадан съм от поведението на нашия Парламент, но сигурно имат своите съображения.

Р.П. Политиците са представителна част на група от хората. Но политиците и хората са нещо различно...

Б.Даникян: Официалното мнение на народа е представяно от политиците в крайна сметка. .....

Повече чуйте тук:




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Д-р Костадин Сотиров

Училищните медици вече ще имат достъп до здравните данни

Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще  подпомогне процеса на ваксинационния обхват?  Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив  д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..

публикувано на 20.08.25 в 10:26

Срещата между Зеленски и Путин едва ли ще се случи скоро

Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...

публикувано на 20.08.25 в 09:48
Проф. Марин Русев

Тръмп демонстрира търсене на нова архитектура за сигурност

Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател  проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване,  във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..

публикувано на 19.08.25 в 11:31

Кана с печат от V век пр. Хр. откриха на Емпорион Пистирос

В програма "Точно днес"  разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век.  Доц. д-р Емил Нанков  от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик.  Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..

публикувано на 19.08.25 в 09:38
Зорница Славова

Важно е да се върви към повече дуалното обучение в училище

Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ  Зорница Славова . Изследването анализира доколко..

публикувано на 19.08.25 в 09:00