Съвместно проучване на Световна банка, БСК, Институт „Отворено общество” отчитат, че страната ни се класира в челната тройка на ЕС бо броя на хората в трудоспособна възраст, които не желая да работят.
По този показател пред нас са само Италия и Хърватия. Кои са характеристиките на трудовия пазар у нас, кои професионални умения имат най-голям шанс да бъдат оценени, кога и защо се появи необходимостта от хибридни компетенции, и какво налага създаването на регионална карта на професиите? Тези въпроси изискват отговори, които, ако са получени навреме, ще намалят очерталите се несъответствия в пазара на труда в България. Слушаме ръководителя на Националния център за оценяване на компетенциите Томчо Томов:
Р.П. Г-н Томов, кое е основното в оценката за пазара на труда у нас на база на последните изследвания?
Т.Томов: Има много интересни тенденции на пазара на труда. Наскоро стана актуално едно проучване, свързано с няколко особености на българския пазар и преди всичко това, че се увеличава с около 13% броят на неактивните хора на пазара на труда. Това са около 260 000 човека, които нито работят, нито учат, нито търсят работа. Причините за това могат да се търсят и в тяхната мотивация – равнището за заплащане на труда, нежелаието да се инвестира в квалификация, защото това основно са хора без квалификация. Немалка част от младежите разчитат на помощта на своите родители, които са в чужбина. Това е негативна тенденция е в ЕВРОСТАТ се обърна внимание, че България по този показател е в топ 3.
Р.П. Напоследък стана актуално едно ново понятие „потомствена безработица”. Забелязват ли се тенденции, свързани с потомствената безработица?
Т.Томов: Да, забелязват се. Тя е тясно свързана с липсата на квалификация на отпадналите от училище. Свързана е с някои групи от населението – етнически. Родителите не са работили, не работи самият човек, неговите деца също са обречени. Потомствената безработица обаче се увеличава. Трябва да се предприемат много сериозни конкретни мерки за интегриране на маргиналните общности. Има застаряване на работната сила. Индустрията се крепи основно на 50, 55-годишните. След десетина години ще има много сериозен проблем. Критичен дефицит се очертава в здравеопазването, лекари, сестри, фармацевти, парамедици, здравни мениджъри, биоинженери. В образованието до пет години ще се пенсионират /особено в професионалното образование/ до 60 % от учителите. Сериозен е проблемът със социалните работници...... Повече чуйте тук:
Строителният предприемач Румен Димитров, водач на листата на ПП „Свобода“ в Пазарджик и досегашен общински съветник от местната коалиция „Новото време“, благодари на всички, които са излезли да гласуват и са показали, че се интересуват от бъдещето на града. „За мен ние не сме изненадата на тези избори, макар че очаквахме по-висок вот. Избирателите..
Кметът на Пазарджик Петър Куленски, който е и член на НС на "Продължаваме промяната", се дистанцира от чисто партиен коментар на вота за Общински съвет в Пазарджик. Пред Радио Пловдив той благодари на всички жители на общината, "които въпреки песимистичните прогнози за ниска избирателна активност в рамките на 15 и 17% излязоха и упражниха..
Преди сезона на грипа и респираторните инфекции лекарите напомнят за значението на профилактиката и имунизацията. „Най-сигурният начин да се предпазим е чрез ваксинация – да накараме организма да се научи как да се защитава срещу вирусите“, подчерта доц. д-р Христиана Бацелова , началник на Хигиенно-епидемиологичния отдел в УМБАЛ „Свети Георги“...
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..