Църковното "възцаряване" на Симеон е геополитически пъзел

България отброи годишнина от приемането на православието, почитайки цар Борис Първи Покръстител, тържества, затъмнени от  дебата, разгорял се с решението на  Светия синод на БПЦ  да чете името на Симеон Сакскобурготски като цар на българите в литургиите.

Защо и зещо сега - по темата разговаряме с журналиста, историк и богослов Горан Благоев, водещ на предаването „Вяра и общество” по БНТ.

Р.П. Познавач сте на темата и как гледате на това решение на църквата?

Горан Благоев: Според мен коментарите трябва да опират и в политологията, и в юриспруденцията, защото това е въпрос, който е многоаспектен и аз не мога да се съглася с някой коментари на църковни специалисти, че видиш ли ние нямаме право да казваме на църквата какъв държавен строй тя да си помисля в нейната менталност. 

След като църквата е част от това общество тя по някакъв начин, на по някакъв начин, а трябва да се съобразява с обществения строй, в който живее това общество.  Защото по тази логика църквата може да си помисля в нейната менталност да речем българите до преди сто и няколко години сме били поданици на падишаха и по време на Екзархията като държавен глава са споменавали падишаха. Не знам дали на някой владика няма да му щукне утре да предложи и падишаха да го споменават в литургията.

Пълен абсурд е, но за съжаление това е един очакван абсурд особено за нас хората, които имаме претенция да следим отдавна процесите в църквата. 

Мисля, че то и монархическата идея отдавна витаеше в главите на част от митрополитите, още несъстоялият се църковен глава Христофор Събев, който още през 1992 г. разедини църквата, макар че не само са неговите заслугите за това, та 1993 – 1994 г. има едни такива повици, когато видя, че не може да овладее Синода имаше повици към Симеон Втори да отдели монархията, да възстанови Търновската конституция, после на няколко пъти синодални архиереи са отправяли призив към Симеон да се върне в България, да вземе властта. 

Спомняте си 1996 г. с какъв ентусиазъм в църковните среди Симеон беше посрещнат и в „Свети Александър Невски” му се пя онзи химн, който някога е пян за баща му „Боже, царю на царете, Боже, царя ни пази”. Това са все такива индикации, които няма как да не ни карат да се замислим какво в крайна сметка витае в главите на нашите синодални архиереи. И ако тези процеси по някакъв начин бяха сдържани, аз лично започнах да го отдавам това на опита в известна степен и на мъдростта на патриарх Максим, който освен всичко останало беше свързан с и режима преди 1989 г., но очевидно от гледна точка и на нашето съвремие бившият ни патриарх, покойният ни патриарх си даваше ясна сметка колко е несъстоятелна тази теза. 

Сега обаче след неговата кончина нещата започват да избуяват неудържимо и първата индикация и тук с основание ще обвиня държавните власти – никой не оцени „по достойнство”, никой не провидя процесите в края на декември, когато митрополита на нашата епархия пловдивски Николай на тържествата в манастира „Свети Кирик и Юлита” – демонстративните тържества по случай връщането на манастира беше покани и  Симеон Сакскобурготски, съжаляваме, не мога да го нарека негово величество, в крайна сметка аз съм гражданин на република,  не съм поданик на цар, та беше поканил Симеон Сакскобурготски и в словото си специално отдели внимание за отношението на църквата с монархията и изрече едно много ключово изречение „Църквата разбира статута на царя, други не го разбират”. 

Още тогава беше ясно, Светия синод със сегашния патриарх, който в много отношения, извинявайте, започвам да се съмнявам в адекватността му при вземане на такива решения, се видя накъде вървят нещата.

Целия разговор с Горан Благоев можете да чуете в прикачения звуков файл.

...