До 2018 г. 50 процента от финансирането на университетите ще бъде обвързано с качеството на предлаганото от тях обучение, а през 2020 г. – 60 на сто. Финансирането на висшите училища ще се концентрира в специалностите, които се изискват от бизнеса и в тези, които са дефицитни, но необходими.
Това предвиждат промени в Закона за висшето образование, които МОН представи. Вчера научихме, че планираният прием по приоритетни за обществото направления като педагогически науки, информационни науки, машинно инженерство, архитектура, растителна защита , биотехнологии и военно дело ще бъде увеличен. През учебната 2015-2016 в държавните висши училища ще бъдат приети нови 58 386 студенти, а в частните - 15 812. Ще доведат ли обаче промените в Закона за висшето образование до повишаване на качеството на образователния продукт и ще се случи ли зациклилата в неясни дефиниции, нормативни абсурди и перманентен финансов недостиг образователна реформа? За коментар търсим ректора на ПУ „Паисий Хилендарски проф. Запрян Козлуджов:
Проф. Запрян Козлуджов: Наистина бях провокиран и преди два – три дни излязох с коментар по темата, който публикува в-к „Марица”. Много беше показателно, за мен и изненадващо, че електронния вариант на този коментар за по-малко от 24 ч беше прочетен от почти 500 човека. Много рядко публикация предизвиква такъв интерес и това означава, че темата е небезинтересна на аудиторията – темата за висшето образование и предлаганите промени. Като цяло и там съм го подчертал – законопроектът е смислен, но има неща, които будят много, много възражения.
Р. П.: Преди това обаче кажете според вас налага ли се в някаква доза поне впечатлението, че предложените промени в закона за висшето образование всъщност произтичат от траен финансов недостиг поради ограничени ресурси на държавата, а не от една по-модерна визия за висшето образование.
Проф.З. К.: Вероятно има такъв момент, макар че какво означава ограничени ресурси? В момента за висше образование, за всички държавни висши училища в страната се отделят около 390 милиона лева – това е бюджетът, подчертавам, на всички висши училища в България, сума, която е изключително малка, изключително скромна на фона на парите, които се отделят за образование във всички европейски страни включително и в тези от бившия т. н. соц. лагер. Между другото тези пари няма как да станат повече при сегашните правила, защото знаете, при нас няма демографски срив, има демографска катастрофа. Всички рестрикции, защото законът е рестриктивен, проектозаконът, са неуместни, когато сме поставени в условия на бясна конкуренция и когато виждате за 74 места, щото са толкова горе-долу в държавните и частни висши училища, ще имаме не повече от 40 кандидати. Просто пазарът ще реши голяма част от проблемите и едва ли са толкова уместни рестрикциите. Държавата се намесва и иска да регулира приема, стара истина е и аз го казах, че който плаща той определя правилата.
Р. П.: Така е.
проф. З. К.: Така е, абсолютно. Но ме е страх, че ще се върнем към едни времена, в които тези правила бяха изключително неясни. Аз ги помня – това са преди двайсетина години, защото аз се занимавах тогава с приема по силата на ред обстоятелства, непрекъснато ходех в министерството, за всяка бройка се водеше люта битка, стигаше се дори да ресорния заместник-министър да се обясняват мотиви, аргументи, тогава беше Борислав Тошев – изключителен специалист, изключителен човек и от там надолу бяха чиновниците, твърде произволно се определяха и сега законопроектът насочва към някакви нереализирала се наредба на Министерския съвет, която ще определя критериите, по които дадено висше училище ще получи бройка по дадено направление, или няма да получи такива и т. н., и т. т.
Вторият момент, който предизвика несъгласие е т. н. рейтингова система. Неведнъж съм говорим по нея – като принцип е прекрасно като замисъл, но като реализация е много проблематично изпълнението на този замисъл.
Аз не съм съгласен с голяма част от критериите и с методиката, по която работи тази рейтингова система, за да определя тя финансирането. В крайна сметка тя се прави от една частна фирма. Не може това да определя начина на финансирането във висшето образование след като има много неясни проблематични критерии и не е ясна методиката, по която работи тази система.
Димитър Бришимов е главен инспектор в пловдивската пожарна и началник на сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност". Професионалист, който вече 30 години е в професията, която го среща с бедстивята и с човешката трагедия, но и благодарност. В петте части на разговора ще чуем истории за огън и вода, за бедствия у нас и за мисиите на..
Политическата ситуация и парите на държавата. В очакване на редовен кабинет ще сте стигне ли до приемане на бюджет? Къде са основните проблеми в предложената рамка и кои са най-големите финансови рискове пред страната ни? Коментарът е на Михаил Кръстев , изпълнителен директор на Съюз за стопанска инициатива – част от Националния съвет за тристранно..
Благотворителен коледен концерт в подкрепа на 11-годишната София ще се проведе тази вечер от 18 часа във физкултурния салон на Основно училище „Елин Пелин“ в Пловдив. Паралелно с това учениците набират средства и в коледен базар, който стартира в началото на седмицата . Дарения за лечението могат да бъдат направени и по банков път, както и..
Първата награда в тазгодишното издание на конкурса "Млад предприемач" на Пловдив спечели Любомир Владимиров с авторската си разработка за автомобилен симулатор. "Това е един проект, в който истински коли са трансформирани в много реалистични симулатори. Качвате се в истинска кола и имате възможност да усетите физиките, които бихте усетили на..
В края на месец март разказахме за млад мъж от първомайското село Бяла река, който събира и след това дарява инвалидни колички и столове на хора с увреждания в нужда. 9 месеца по-късно той вече е учредил благотворителна фондация и в началото на следващата година възнамерява да открие склад, в който да се събират помощните средства, които..