Замразяването на пенсионната възраст е илюзия, която не помага на никого

Спорове и разнобойни позиции белязаха работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, който се събра вчера по въпросите на пенсионната реформа. За това, че сегашната система е нестабилна и се нуждае от промяна, поради дефицит на доверие в нея, мнението на всички е консенсусно, но начинът, по който трябва да се случат промените, в съответствие с обсъждания проект, провокира питането няма ли той да  създаде повече проблеми, отколкото се очаква да реши? 

Припомням, че премиерът Борисов отхвърли всякакъв вариант за запазване на пенсионната възраст  в съществуващото положение с аргумент, че нарастването й е наложително. В същото време синдикатите се противопоставиха на  подобно решение и президентът на КНСБ Пламен Димитров дори заяви, че ако до 20 май държавата не преразгледа идеята за по-висока пенсионна възраст, да се очакват протестни действия. Бизнесът се обяви против ръст на осигуровките и поиска преди това спешно да бъдат запушени пробойните в системата. Как може да стане това, на какви стъпки е готова държавата, коя е горещата тема, докога ще е половинчата реформата, къде може да се търси сближаване на позициите? Отговора търсим от  Иван Нейков -0 директор на Балкански институт за труда и социалната политика.

Иван Нейков: Всъщност, ако позволите в началото с малка шега да започна – диалогът се разпадна вчера на три монолога и всеки от участниците се кълне, че иска стабилна пенсионна система и високи пенсии, обаче не желае да направи своята крачка в тази посока. Всички разчети показват, че не можем да минем без увеличаване на възрастта и не можем без увеличаване на осигуровките. Само че, пак казвам, всеки дърпа чергата към себе си в момента, което е разбираемо. Няма как да очакваме, че синдикатите ще викат „ура” за увеличаване на възрастта, нито пък работодателите да бъдат щастливи да бъдат увеличавани осигуровките.

Само че трябва да видим и другата гледна точка. Ниските осигуровки водят до ниски приходи в резултат, на което милиарди, които иначе трябва да отидат за образование, здравеопазване и инфраструктура от републиканския бюджет отиват, за да закърпят дупките в НОИ. От това губят работодателите така, че по-добре наистина да платят по-високи осигуровки отколкото данъците да отиват не по предназначение.

Р. П.: Аз и не случайно ви попитах за това откъде трябва точно да започнем, за да не поставяме каруцата пред коня. Това ли трябва да бъде първата уместна стъпка да се запушат пробойните, откъдето системата се оказва неравновесна и изтича или трябва като цяло да бъде сменен подходът и приоритетите?

И. Н.: Всъщност най-лошото, което може да стане е това, което е най-вероятно – да се приема варианта, който предлага правителството. Той има хубава страна и хубавата страна е, че се отказваме от замразяването, което на никого не помогна. Във вашия ефир сме говорили няколко пъти, че замразяването с оглед грижа за човека всъщност е илюзия, замразяването на възрастта имам предвид, на стажа и т. н. Така че ние загубихме вече две или дори и повече години. От тази гледна точка движението по посока увеличаването на възрастта и увеличаването на осигуровките  е правилният път.