Евродепутатът Светослав Малинов с отговор на въпрос: „В каква нова ситуация се оказа Гърция” след вчерашното „Не” за кредиторите на референдума:
Не мисля, че има някаква голяма промяна след референдума и ако някой си е мислел, че Европа не е очаквала този резултат, се лъже. Миналата седмица финансовите министри от еврозоната се шегуваха с това, какъв ли би бил резултатът от референдум, в който длъжниците трябва да гласуват срещу кредиторите. Резултатът е такъв: длъжниците гласуват категорично против кредиторите. Проблемът обаче е, че Гърция сега е в по-тежко положение, отколкото беше миналата седмица. Тя е във фалит спрямо МВФ, което означава, че достъпът до нови свежи кредити е отрязан и единствената надежда на хората, които ще имат работа с гръцките банки и гръцките пенсионери, това са кредиторите, чиито предложение току що те отхвърлиха. Политическата логика изисква да се вземе предвид, че две трети от хората не искат повече реформи, а икономическата – че те нямат друг избор. Гърците се изказаха, но сега решенията ще бъдат взимани от други. Защото не става дума за окупация, а за дълг, за пари, които гърците са похарчили доброволно и в пълно съзнание, коментира Малинов.
Гърция може и да изпадне в хуманитарна криза. В крайна сметка, когато отказваш смятаното от кредиторите справедливо предложение,. Трябва или да се договориш за по-добро споразумение или да понесеш последствията. В момента гърците гласуват за по-добро споразумение, но със същия лидер, който се провали при първото. Кои са кредиторите? Те не са банкери, а правителства, финансови министри, които трябва да дадат парите на своите си данъкоплатци: холандският – на холандците, финландският – на финландците, испанският – след тежки реформи сега трябва да отдели 25 милиарда за Гърция. Т.е. това са решения, които трябва да бъдат взети от политически лидери, които също имат демокрация и избиратели и ще бъде крайно любопитно, как ще се разберат сега с Гърция при сегашната ситуация.
Гръцкият премиер казва: да бъде демокрация и следва референдум. Резултатът е ясен. Сега е редно всяка отделна държава-кредитор да попита своите данъкоплатци: „Да бъде демокрация. Смятате ли, че трябва да опростим 10,15,20,30% от гръцкия дълг към нашата страна, към самите вас? Моля, гласувайте!” На референдума трябва да се отвърне или с други референдуми или поне с гласуване в парламентите. Меко казано, поне в парламентите финансовите министри и премиерите трябва да занесат новото предложение на гърците, което все още не сме видели, и да го гласуват. Това трябва да бъде прегласувано. Защото гръцката демокрация не е от друга планета или от друг клас, в сравнение с другите европейски демокрации. Какъв ли би бил резултатът от гласуването в еврозоната, ако гражданите бъдат питани, дали да трябва да им бъдат върнати дълговете. Резултатът е ясен и разривът е неизбежен, коментира евродепутатът Светослав Малинов. Чуйте повече в звуковия файл.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..