Говорим с председателя на пловдивската колегия на ветеринарите д-р Вяра Гришина. Нека, първо, да припомним какво е това заболяване, какви са рисковете то да съществува както в малки, в домашни стопанства, какъвто е варненският случай, така и в по-големи?
Вяра Гришина: Антраксът е древно заболяване, бактериално заболяване. То е много характерно за летния период, тъй като спорите на бактерията преживяват десетилетия в почвата и когато се изсуши почвата, животните започват да ядат растенията, тревата заедно с корените и така поглъщат и антраксните спори, които в организма им се събуждат и водят до много протичащо заболяване с висока температура, с подуване на корема, с тежка диария, може дори да се появи кръв от носа, дори от ушите. Смъртността е изключително висока и много бърза.
Затова всъщност е много характерна за животните, които пасат на открито. В големите ферми, които си изхранват животните на ясла антракс трудно се появява.
Рисковете са по-големи за тези, които извеждат животните на свободна паша в т. н. антраксни полета. В България от десетки години работи система, в която се описват тези полета, а това са местата, където са установени заболели от антракс и починали от антракс животни.
Тези места по принцип се ограждат с мрежа, изрично се написва, че животните не трябва да бъдат извеждани там на паша, не бива да бъдат водени на такива места на водопой. Проблемът е, че през последните 2 – 3 – 4 г. в България животните се ваксинират не по план както би трябвало да е според профилактичната програма, а се ваксинират, когато дойде ваксина или ако дойде ваксина.
За съжаление тази година ваксина все още няма, което, как да го нарека, малко грубо бих го казала, но бактериите и паразитите не познават нито министъра на земеделието, нито директора на Агенцията по безопасност на храните и не се съобразяват с политическата конюктура.
Поради тази причина се оказва, че здравеопазването на животните не е на задоволително ниво, тъй като не се спазват медицинска правила, а се спазват някакви бюрократични такива, които нямат нищо общо с епизоотологията, т. е. опазването на животните от заразни болести.
Тази седмица в рубриката „Добро утор, ден!“ ни гостува Надежда Тодорова, щастлива и горда майка на две прекрасни специални дъщери - Вяра (със синдром на Даун) и Румяна (осиновена). Казва, че пътят й към всяка от тях не е бил лесен, но това, че ги има са поредното доказателство, че вярата, любовта и борбата правят чудесата възможни. "Дъщеря ми..
Как на практика еврото ще влезе в касите на ресторантьори и хотелиери, какви са въпросите, които търговците си задават за наличността, за рестото, за касовите апарати, за разговорите с клиентите и с контролните органи? Според Тони Симидчиева - собственик на хотел и ресторант, и председател на Регионалната занаятчийска камара - Пловдив,..
Вотовете на недоверие сега заменят цикъла на предсрочни избори, в който бяхме влезнали, смята социологът от "Алфа рисърч" Павел Вълчев. Това, по думите му, сплотява опозицията, но не можем да кажем, че то носи съществена промяна, защото промяна на електоралните нагласи няма. Той отбеляза, специфичното в този момент и то е, че опозицията е от две..
В свят, в който промените в климата и загубата на биоразнообразие вече не са далечни заплахи, всяка стъпка към по-зелена и устойчива среда има значение. Над 3500 дървета и храсти бяха засадени в рамките на еко инициатива на ХОЛДИНГ КЦМ 2000 . Тя носи името „Засаждаме 2500 + дървета“ и се осъществява по повод 25-годишния юбилей на дружеството..
Центърът по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив отбеляза 10 години от създаването си. Той е първият и единствен в България център за върхова наука в полза на устойчивото земеделие и човешкото здраве. Оборудван с технологии от най-ново поколение, центърът се налага като притегателен център за млади изследователи и..
Разкъсана облачност