Говорим с председателя на пловдивската колегия на ветеринарите д-р Вяра Гришина. Нека, първо, да припомним какво е това заболяване, какви са рисковете то да съществува както в малки, в домашни стопанства, какъвто е варненският случай, така и в по-големи?
Вяра Гришина: Антраксът е древно заболяване, бактериално заболяване. То е много характерно за летния период, тъй като спорите на бактерията преживяват десетилетия в почвата и когато се изсуши почвата, животните започват да ядат растенията, тревата заедно с корените и така поглъщат и антраксните спори, които в организма им се събуждат и водят до много протичащо заболяване с висока температура, с подуване на корема, с тежка диария, може дори да се появи кръв от носа, дори от ушите. Смъртността е изключително висока и много бърза.
Затова всъщност е много характерна за животните, които пасат на открито. В големите ферми, които си изхранват животните на ясла антракс трудно се появява.
Рисковете са по-големи за тези, които извеждат животните на свободна паша в т. н. антраксни полета. В България от десетки години работи система, в която се описват тези полета, а това са местата, където са установени заболели от антракс и починали от антракс животни.
Тези места по принцип се ограждат с мрежа, изрично се написва, че животните не трябва да бъдат извеждани там на паша, не бива да бъдат водени на такива места на водопой. Проблемът е, че през последните 2 – 3 – 4 г. в България животните се ваксинират не по план както би трябвало да е според профилактичната програма, а се ваксинират, когато дойде ваксина или ако дойде ваксина.
За съжаление тази година ваксина все още няма, което, как да го нарека, малко грубо бих го казала, но бактериите и паразитите не познават нито министъра на земеделието, нито директора на Агенцията по безопасност на храните и не се съобразяват с политическата конюктура.
Поради тази причина се оказва, че здравеопазването на животните не е на задоволително ниво, тъй като не се спазват медицинска правила, а се спазват някакви бюрократични такива, които нямат нищо общо с епизоотологията, т. е. опазването на животните от заразни болести.
Общо 1007 умрели и 31 ранени достигна броят на птиците, открити край Копривщица. Това съобщиха от Спасителния център за диви животни на неправителствената организация „Зелени Балкани“. По-рано през седмицата оттам заявиха, че в първия ден на новата година са получили сигнал за загинали и ранени планински чинки, като аутопсията и анализът дават..
Има ли потенциал природният газ не само като индустриално, но и като битово гориво? Основен въпрос в предаването „Ден след ден“, а отговорите търсим от Мария Кръстева, ипълнителен директор на Българската асоциация „Природен газ“. „Борсовата цена на природния газ остава значително по-ниска от електроенергията, но заради субсидирането –..
Когато по Коледа доста населени места останаха без ток заради тежкия сняг, много хора работиха при много тежки условия, за да възстановят електроподаването. Това каза в предаването "Ден след ден" Петър Костадинов , говорител на ЕВН. Той обясни, че дружеството разполага с достатъчно аварийни екипи и техника, но заради прекалено обилния сняг е имало..
Приемането ни в Шенген на практика е приключване на процеса на пълноправното приемане на България в ЕС - общност на свободно движение на стоки, хора и капитали. Да припомним, че в Шенгенското пространство има и няколко страни, които не са членове на ЕС като Лихтенщайн и Швейцария, каза в предаването "Точно днес" Йордан Божилов , председател на..
България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост. Това коментира Павлин Стоянов, специалист в сферата на енергетиката и климата и автор на платформата Климатека във връзка с решението на Брюксел през декември да откаже второто плащане към България по ПВУ. По думите му има голяма опасност страната ни да загуби поне..
Предимно облачно
Разкъсана облачност