Говорим с председателя на пловдивската колегия на ветеринарите д-р Вяра Гришина. Нека, първо, да припомним какво е това заболяване, какви са рисковете то да съществува както в малки, в домашни стопанства, какъвто е варненският случай, така и в по-големи?
Вяра Гришина: Антраксът е древно заболяване, бактериално заболяване. То е много характерно за летния период, тъй като спорите на бактерията преживяват десетилетия в почвата и когато се изсуши почвата, животните започват да ядат растенията, тревата заедно с корените и така поглъщат и антраксните спори, които в организма им се събуждат и водят до много протичащо заболяване с висока температура, с подуване на корема, с тежка диария, може дори да се появи кръв от носа, дори от ушите. Смъртността е изключително висока и много бърза.
Затова всъщност е много характерна за животните, които пасат на открито. В големите ферми, които си изхранват животните на ясла антракс трудно се появява.
Рисковете са по-големи за тези, които извеждат животните на свободна паша в т. н. антраксни полета. В България от десетки години работи система, в която се описват тези полета, а това са местата, където са установени заболели от антракс и починали от антракс животни.
Тези места по принцип се ограждат с мрежа, изрично се написва, че животните не трябва да бъдат извеждани там на паша, не бива да бъдат водени на такива места на водопой. Проблемът е, че през последните 2 – 3 – 4 г. в България животните се ваксинират не по план както би трябвало да е според профилактичната програма, а се ваксинират, когато дойде ваксина или ако дойде ваксина.
За съжаление тази година ваксина все още няма, което, как да го нарека, малко грубо бих го казала, но бактериите и паразитите не познават нито министъра на земеделието, нито директора на Агенцията по безопасност на храните и не се съобразяват с политическата конюктура.
Поради тази причина се оказва, че здравеопазването на животните не е на задоволително ниво, тъй като не се спазват медицинска правила, а се спазват някакви бюрократични такива, които нямат нищо общо с епизоотологията, т. е. опазването на животните от заразни болести.
Изборът на председател на НС е заложник на промените в Конституцията, които направиха тази фигура потенциален служебен премиер, посочи социологът доц. Татяна Буруджиева. По думите й живеем в символен свят, в който като избиратели чакаме принца на бял кон, но идва принцът на магаре и ние няма как да го изберем, защото е на магаре... Така влизаме в..
По случай "Щедрия вторник" между 3 и 5 декември Българската болнична асоциация организира кампания по кръводаряване заедно с Националния и регионалните кръвни центрове от страната и с партньорството на фондация BCause. Освен да благодарим на тези, които даряват, празникът е повод да обърнем по-сериозно внимание на темата за дарителството в здравния..
Включване на нови профилактични изследвания в пакета, заплащан от Здравната каса, предлагат от здравното министерство с нормативни промени. Целта е ранното откриване на хронични бъбречни заболявания и рак на маточната шийка. Предложението предвижда НЗОК да поема две допълнителни изследвания за оценка на бъбречната функция. Идеята е да се..
Цената на водата в Пловдив, Пазарджик и Смолян ще се повиши от 1 януари догодина , показват разчетите на Комисията за енергийно и водно регулиране. Те предвиждат промени в цената на водата в 28-те ВиК дружества в страната. Новите цени са заложени в проект на решение, което ще бъде обсъдено публично в четвъртък в сградата на регулатора. В Пловдив..
Рекултивацията на старото депо за утайки край Катуница бе дискутирана на заседание на Общинския съвет на Садово днес. Проблемът с хвостохранилището стана отново актуален след големия пожар в края на октомври, чието потушаване отне десетина дни. Според председателя на местния парламент Атанас Телчаров потушаването на пожара решава проблемът на..