Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Избирателните списъци да се изработят по нов начин

Снимка: dnevnik.bg

Разговор  в програма "Точно днес" за референдума и изборните правила - осъщестяваме го с политолога Димитър Димитров, който преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. 

Народното събрание отхвърли първия и втория въпрос на президента Росен Плевнелиев, но пък питанeто за  дистанционния вот остава пред нас - избирателите. 

"Двата въпроса на президента отпаднаха, заради опасения, да не кажа страх,  заради недостатъчна информираност, да не кажа некомпетентност на депутатите", заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Димитров. 
По повод реформата в изборното ни законодателство Димитров призова да се направи регистър на избирателите. Без него ще продължава да има фантомни имена в избирателните списъци. 
Р. П.: Изненада ли ви това гласуване в пленарна зала вчера?

Димитър Димитров: За мене лично изненада не заради друго, а защото част от депутатите на ГЕРБ оттеглиха, хайде така да го кажем, съгласувано, организирано не подкрепиха двата въпроса, което всъщност в крайна сметка доведе до това, че не се събра необходимият брой гласове. По повод например за задължителното гласуване не достигнаха 5 гласа, при това 5 гласа при повторено гласуване, тъй като на първо гласуване въпросът беше приет.

Р. П.: Да, но защо се стигна до там според вас, г-н Димитров, нали трябва да направим тази реформа дори и тук, в избирателните ни закони, защо волята не преодоля?

Д. Д.: Заради, заради опасения, да не кажа страх, недостатъчно информираност, да не кажа некомпетентност. Разбира се има и техническа причина – за да бъде джентълмен и да не влиза в компетенциите на Народното събрание президентът внесе въпроси, които са максимално широко формулирани и позволяват различни възможни решения, например мажоритарността може да бъде реализирана по няколко десетки начини, задължителността в зависимост от това как хващаме степента на задължителност, колкото електронното гласоподаване т. е. гласуването по интернет въпросът е толкова зависим от технологичния капацитет, че нещата трудно могат да бъдат решени с висшегласие. Това, което президентът целеше с инициирането на референдума беше трите въпроса да бъдат вкарани в дневния ред на Народното събрание и да не бъдат заобикаляне.

Според мен депутатите действаха, както ви казах, с идея за много кратък хоризонт и с недостатъчна информираност, но те няма как да заобиколят и трите въпроса, както и много други, най-вече, свързани със списъците и регистъра на избирателите, когато догодина все едно ще трябва да пристъпят по една или друга причина към пренаписване на кодекса. Надявам се Патриотичния фронт да удържи на искането си, или ако щете на ултиматума си, или ако искате твърдия апел към ГЕРБ изборните закони да бъдат преразгледани, по-точно Изборният кодекс. И понеже догодина ще се намираме в следизборно време – декември, януари и февруари, все едно ще се правят опити за ревизия и тогава същите тези въпроси как да изглежда мажоритарността, колко да бъде задължително гласоподаването ще си влезе в дневния ред и депутатите отново ще трябва да се произнесат.

Р. П.: Г-н, кое е належащото, не само за референдумите, а това, което наистина трябва да променим в избирателната ни система?

Д. Д.: Не познавам експерт, който да не започне с това, че трябва да се изработят избирателните списъци по друг начин – сегашният е физически и морално и да не кажа остарял и няма нищо общо с действителността. Трябва да се направи регистър на избирателите, в който изборният адрес да е производен от настоящия адрес и всеки избирател да контролира този свой изборен адрес по определен ред. Извинявам се, че е малко сложно казано, но без да имаме регистър на избирателите ще продължаваме да имаме 7 милиона имена, но тях може би милион, милион и нещо просто нямат достъп до избирателния участък, в този смисъл са фантоми. Даже няма смисъл да ги изчистваме – трябва просто да знаем кои са, къде са, на кой адрес и ако могат да подадат гласа си по интернет – да го подадат, ако не името им да не фигурира в списъците в страната.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03