Агресията и безразличието в държавата и гражданите растат

Един от последните случаи на насилие и агресия - побоят над няколкогодишно момче, заради две-три сини сливи, предизвика разговор с Маргарита Петкова.  

Какво се случва  в обществото ни, в битието, семействата и държавата ? Въпрос на политика и  стратегия, на морал, възпитание,  моделите на подражание  ? Защо се засилва агресията и безразличието ? Какви са ценностите ни ?

 Държавата е агресивна към своите граждани, които тя счита за поданици, което е много страшно и това акумулира агресия. В едно гражданско общество в България, каквото все по-трудно вярвам, че може да се зароди до края на моите земни лета, ние все повече безкрайно безразлични и изразяваме своята гражданска позиция чрез документиране на насилие, на агресия, на престъпления и т. н.

Нека не търсим проблема в това, че ние ставаме агресивни дори към собствените си деца и така вътре в нас някъде изведнъж ставаме агресивни, защото гледаме американски филми, както по едно време се говореше. Не, проблемът е съвсем на друго място. 

Държавата не трябва да кове закони против агресията в семейството, в училището, на улицата и т. н. Държавата трябва да се вземе в ръце и да стане държава т. е. хората да живеят спокойно – да имат работа, ние нямаме икономика, а когато нямаш работа, когато си броиш стотинките, когато се чудиш как да си платиш сметките ако изобщо можеш да си позволиш, в един момент агресията избива към най-слабия – към собственото ти дете, към чуждо дете, към възрастен човек. 

Такава е истината. Тази агресия не се взима просто ей така, защото няма какво да правим. Ние седим и нямаме как да изкарваме хляба си, няма как да купим на детето си дрехи и обувки, да не говорим, че няма как да го заведем на почивка – това е коренът, икономически са проблемите и те нарастват все повече и повече и акумулират в тази агресия в цялото общество, тя е на всякакво ниво. 

А другият проблем е, че има ненаказуемост в България. Ние нямаме ценности, една ценностна система беше разрушена и на нейно място не се постави нищо друго, не се изгради, остана празно място, аз не обсъждам системата чавдарчета, пионерчета, комсомолчета, но какво се предложи на нашите деца – те скитат по уличаците (по улиците).

Разговор с Маргарита Петкова поет, преводач и публицист, на която не и е все едно. И не се затваря в кулата от слонова кост, което е във възможностите и.  Автор на 13 книги. И на над 200 популярни песни, между които „Иване, Иване” на Богдана Карадочева и „Болката отляво” наВасил Найденов.  Между отличията и е и значката на Съвета на европейската научна и културна общност"Златна книга" за принос към развитието на българската култура. Превеждане е на почти всички европейски езици. Определят я като "неопитомяема".

Цялото интервю с Маргарита Петкова е в звуковия файл.