„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“.
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
„Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.
„За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.
..................
Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд относно рефередума за еврото като победа на правото над произвола на политическата класа. Държавният глава призова народните представители да вземат неговото предложение и мотиви и да ги внесат в пленарна зала, да се произнесат ясно дали ще се съобразят ли с волята на хората, или ще я..
Правителството одобри бюджета за 2026 година. Вчера той беше приет от комисията по бюджет и финанси, а днес парламентът включи първото му четене в седмичната си програма. Разискванията по проекта на финасовата рамка ще бъдат на 21 ноември - петък. Всичко това се случва без съгласието на бизнеса и синдикатите. От КТ "Подкрепа" обявиха, че..
Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..