„Очевидно има пауза в отношенията между двете институции". Така коментира в интервю за Радио Пловдив богословът д-р Мариян Стоядинов искането на Българската православна църква \БПЦ\ от Народното събрание да търси нейното мнение при обсъждането на закони, които имат връзка с “развитието на човешката личност, Христовото учение и християнската нравственост“.
В отворено писмо патриарх Неофит отбеляза, че Църквата не е била попитана за мнение по обсъждания Закон за предучилищното и училищното образование. Представители на организацията не са били поканени и на двете четения на закона в парламентарната комисия по образованието и науката. В писмото си Патриарх Неофит припомни още, че Светият Синод от години поставя въпроса за въвеждането на вероучение в българските училища.
По думите на богослова, напълно естествено е БПЦ да поиска възстановяването на сътрудничеството между двете институции в това управление на страната.
„Църквата и държавата изглеждат като две напълно различни вселени. За БПЦ е нормално да има цар, народът да е благочестив и православен, докато в държавата – другата паралелна реалност, нещата се сменят на всеки 4 - ти години. Образованието ни е функция не само на ресорното министерството, а и на някаква политическа воля, дори и на световната банка. В този смисъл е логично Църквата да търси в лицето на държавата един константен партньор. Отсреща обаче такъв няма", отбеляза Стоядинов.
Той подчерта, че колкото и да са променливи нещата в държавата, трябва да се запазят трайните християнски и духовни ценности и точно в това се състои ролята на Църквата.
По отношение на отново поставения въпрос за въвеждането на вероучение в българските училища, богословът заяви, че е напълно нормално БПЦ да иска това:
„Единственото място, където в светското образование в България се говори за религия, това е висшето образование – в богословските факултети и катедри, а сферата, където няма подобно сътрудничество е именно периодът - от детската градина до 12 клас".
Изказването на министъра на образованието Тодор Танев, според който въпроса за въвеждане на вероучение в българското училище трябва да има широко обществено обсъждане и сериозен разговор, Мариян Стоядинов коментира така:
„Четейки между редовете, министърът казва: няма да стане, както искате, дори няма да стане както ние си мислиме, защото всъщност ние не знаем какво искаме. Т.е. вие искате нещо, но не сте единствените. И заедно с вас на масата ще седне световната банка, неправителствените организации, останалите вероизповедания и всички останали, които имат какво да кажат по темата. За държавата и чиновниците в МОН религиозната тематика е някаква митична гора, в която има мечки, вълци, таласъми и какво ли не още, и те казват: ние не искаме да влизаме вътре. Те се пазят като дявол от тамян от подобна реалност. И когато църквата им казва - няма нищо страшно, ние сме там от хиляда, две хиляди години, те казват- а, не, чакайте, ще съберем една по-голяма дружина, ще дойдат дървосекачи, бракониери, трети, четвърти, пети, десети и тогава ще решим да влизаме в гората. Но реално никой не влиза - вече двайсет и повече години".
Според богословът, темата за въвеждането на вероучение в българските училища се подема от всеки министър на образованието в годините назад.
„За да се вземе решение обаче, трябва смелост, визия и воля. Такива обаче в момента няма".
Мариян Стоядинов коментира още, че няма "политическо време управниците да вникнат в християнските и духовни ценностти, защото докато някой се ориентира за какво става дума, мандатът му свършва и идва някой който започва да се учи от нула".
"По този начин духовността, която е люлка на всяка цивилизация, култура и образованост, е оставена на индивидуално оцеляване, решение и избор", категоричен е той.
..................
Цялото интервю с богослова д-р Мариян Стоядинов можете да чуете в прикачения звуков файл.
Полковникът от резерва и председател на Съюза на офицерите от разерва "Атлантик" не е привърженик на парадите, въпреки че на 6 май се вълнува от спомените и принадлежността си към армията. Според него обаче те са инерция и отживелица, характерна повече за тоталитарните държави. Те ангажират твърде сериозен и неоправдан ресурс, а отделно от това..
Професията на военния лекар е предизвикателство, което съчетава хуманизма и отговорността на офицерската кариера, каза в прадаването "Точно днес" на 6 май началникът на Военна болница - Пловдив полк. д-р Ангел Гозманов. Той призна за дефицит на кадри, въпреки че от 2017 година вече има отделна специалност "Военна медицина", но и конкуренцията между..
Научният център по животновъдство и земеделие Смолян е основан през 1928 година. Изследователската дейност в първите години е била насочена в п ородно усъвършенстване на местното родопско говедо и местните породи овце, чрез развъдно-подобрителна работа, съобразена със специфичните природни и икономически условия. Днес в него работят 6-тима научни..
Готови ли сме за въвеждането на еврото като потребители? Мит или реалност са твърденията, че след влизането ни в Еврозоната цените ще се увеличат двойно? Ще чуем коментара на икономиста Георги Вулджев от Експертения клуб за икономика и политика. Според Вулджев няма никакви данни, че присъединяването към еврозоната може да стимулира по-бърз..
Доц. Борис Грозданов от Института за отбрана и международна сигурност коментира в предаването „Ден след ден“ енергийния шок, който преживяха Испания, Португалия и Южна Франция миналата седмица, както и срива на два български мобилни оператора. „Ние делегирахме не само правата си, но и много от способностите и инструментите си на цифровата..