Пловдив през очите и перото на журналиста Ришар Бейон

Вековната история на Пловдив

 Разположен на 135 км. югоизточно от София – столицата на България – Пловдив е вторият по големина град в държавата по своите размери. Разполага се по бреговете на р. Марица – река, която французите познават, тъй като една българка, наречена Силви Вартан направи песен за нея. С 800 000 туристи през 2014 г. (от които 23 % чуждестранните посетители), Пловдив си поставя за цел да посрещне 3 милиона туристи през 2019 г., — годината, през която той ще бъде под светлината на прожекторите. Сто и десет хотели съществуват вече и се носят слухове, че международни марки са хвърлили око на българския град.

  Античният театър, построен в края на първи и началото на втори век -доминира южната част на град Пловдив и гледа към планинската верига Родопи.

  Пловдив съчетава всички архитектурни стилове, свидетелстващи за неговите щастливи и славни дни, но и за неговите нещастия и белези на историята му.

  Първоначално като люлка на тракийската цивилизация и на траките - изискани хора от античността, Пловдив след това се изгражда като римски град, впоследствие като османски и мюсюлмани град и православен град преди да премине към своя съветски период. На този български град не липсва чар, белязан е от известно безгрижие на Гърция, неговия съсед. Градът е врата към Югоизточна Европа, перла на Балканите. Известен като града на седемте тепета (повече от шест днес), Пловдив е най-старият град в Европа, и без съмнение поради това свое историческо и имуществено наследство Пловдив бе избран за европейска столица на културата за  2019 г.

  Центърът на Пловдив се различава от новия или съвременния нов град, където пътища и артерии преминават, за да обслужват основния пътен трафик.

Пловдив е мястото, където са запазени най-големите градски и архитектурни доказателства за сталинската и съветската епоха. Стабилни сгради, колективни жилища, но и паркове и градини се разпростират и образуват смесица от зеленина и бетон. Този град е простичък и работлив, оцветен е с един вид носталгия, която въпреки това днес е надмогната. Откриваме тук и там античен музей, останки от византийска църква или мост, върху който е изградена зона за пазаруване, напълно покрит и разполагащ се над река Марица.

 
  Пешеходни улици на КАПАНА, разположени в долния град на Стария Пловдив

  Сърцето на града е старият град със „Стария Пловдив“ или по-скоро двата  стари градове Пловдив. Добре дошли в долния град в квартал Капана до голяма степен оживен от пешеходната зона.

  Последната се разполага по дълга улица, върху която са разположени в двойна редица дървета със защитна сянка. Има множество малки магазини, кафенета - барове с приветливи тераси, а в средата на улицата, всяка пролет,  се организира занаятчийско изложение, по време на което съжителстват занаятчии, художници и творци за радост на зрителите, независимо дали са българи или туристи.

  Пловдив се разкрива постепенно, докато се разхождаме по неговите стръмни пешеходни улици. Тук — турско кафене в стара джамия, там — останки от Римския стадион, където атлети и гладиатори са изнасяли своите представления.

  След това около римските останки, които са невероятно добре запазени, правим скок в бъдещето с търговските зони, ресторанти и модерни кафенета с тайни тераси, изгражда едно почти лично пространство, където времето не от значение, а най-доброто тепърва предстои, когато изкачваме стръмните склонове на Стария Пловдив. Пренасяме се два века назад във времето с калдъръмените улици, хаотични, но с особен чар. Къщи на господари, благородници и богати търговци, често украсени с широки терасовидни градини. Къщи с цветни етажи, всички облицовани с дърво и с множество прозорци и щори, от които можем да наблюдаваме, без да бъдем забелязани. Когато посещаваме тези къщи, си даваме сметка за живота, който благородниците са водили там. Ставаме свидетели на живота на общественика, който той е водил на този етаж, или живота на етажа на семейството,  а също и на  местата за любовни срещи с любовници, които са имали само едно право: да служат на своя господар и любовник.

  Тук е и античният театър, построен в края на първи и началото на втори век. Той доминира южен Пловдив и гледа към  планинската верига Родопи.

  Построен по време на царуването на император Траян, там са се провеждали гладиаторски борби и ловни игри пред 6000 зрители. Реставриран през 1981 г., той може днес да побере само 3500 зрители, но е намерил своето място в културните програми на града. И накрая не можем да представим Пловдив без да споменем винените маршрути тук, „Долината на розите“ на север към Стара планина, „Долината на тракийските царе“, а също и възможностите за религиозен туризъм.

Richard Bayon