"Идеята за националната здравна карта фигурира в закона повече от 15 г., само че досега не е изработен неин официален вариант". Това заяви в интервю за Радио Пловдив Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в 43 - то Народно събрание.
Припомням, че след тежки и продължителни дебати, Парламентът окончателно прие на второ четене промените в Закона за лечебните заведения. Създаването на Национална здравна карта,спрямо която ще се финансира всяка една болница от НЗОК, намери одобрението на народните представители. Едно от ключовите предложения обаче в т. нар. реформа "Москов", касаещо приватизацията на болниците не получи подкрепа.
"Трябва да имаме възможност с данните, които имаме за наличните лечебни заведения за първична извънболнична специализирана, дентална помощ, болнични лечебни заведения, високотехнологични методи на лечение да може да видим разпределението им в регионите, да може да планираме инвестициите там, където имаме дефицит на тези грижи и по-големият проблем е в местата, където имаме свръх предлагане на услуги, защото всички лечебни заведения, основно проблемът е при болничната помощ, работят с договор с Националната здравноосигурителна каса. Там вече се заложи възможност с определени критерии, които са документ на министерския съвет, НЗОК, респективно РЗОК, да правят селективно договаряне с лечебните заведения по видове дейности, които са над зададените според потребностите в националната здравна карта", каза още Дариткова.
"Целта на НЗОК е не да се закриват болници. Така или иначе оставаме на свободно пазарно развитие в болничната помощ в момента в България изглежда по следния начин – свръх предлагане на болнични услуги по доходоносните пътеки в големите университетски центрове, дефицит на масовите специалистите и на голяма част от болничните услуги в отдалечените райони на страната и нееднакъв достъп на хората, които са здравно осигурени в България, да имат еднакъв достъп до качествена медицинска помощ, така че в този смисъл трябва да се търси решение на проблеми.
Законодателното решение е това, до което се достигна след дълги дебати и е вариант на все пак някакъв консенсус. От тук нататък наистина е много важно критериите, които ще се определят да бъдат достатъчно обективни, за да позволят касата да договаря с тези лечебни заведения, които предлагат най-добро качество на услугата. Досега също имаше критерии, които задължаваха болниците да работят 24 ч спешно по клиничните пътеки, които предлагат, да имат лекари на основен трудов договор, да имат изправна медицинска апаратура, само, че тези критерии не ограничиха по никакъв начин разрастването на болничната помощ.
Статистиката е безпощадна – ние сме на първо място в Европа по брой болници на глава от населението, а това не прави нашето здраве по-добро. Ние трябва да вървим наистина в една посока, в която максимално изнесем помощта – диагностика-лечение доколкото е възможно в извънболничната помощ, а болниците да са наистина мястото, където попадат хора, които не могат да бъдат излекувани в извънболничната помощ. Това е елементарната логика, към която се стремим години наред, само че досега всички нормативни решения не са довели до промяна на структурата на нашето здравеопазване".
Цялото интервю с Даниела Дариткова можете да чуете в прикачения звуков файл.
Професията на военния лекар е предизвикателство, което съчетава хуманизма и отговорността на офицерската кариера, каза в прадаването "Точно днес" на 6 май началникът на Военна болница - Пловдив полк. д-р Ангел Гозманов. Той призна за дефицит на кадри, въпреки че от 2017 година вече има отделна специалност "Военна медицина", но и конкуренцията между..
През 1902 година маестро Георги Атанасов създава Оркестърът на 21 Стрямски пехотен полк в Карлово, днес Оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Негов диригент повече от 10 години е капитан Йордан Илиев, с когото разговаряме в празничния 6 май. Ние сме музиканти, но и военни, ходим на стрелби, имаме строева подговка, разказва капитан Илиев...
Готови ли сме за въвеждането на еврото като потребители? Мит или реалност са твърденията, че след влизането ни в Еврозоната цените ще се увеличат двойно? Ще чуем коментара на икономиста Георги Вулджев от Експертения клуб за икономика и политика. Според Вулджев няма никакви данни, че присъединяването към еврозоната може да стимулира по-бърз..
Доц. Борис Грозданов от Института за отбрана и международна сигурност коментира в предаването „Ден след ден“ енергийния шок, който преживяха Испания, Португалия и Южна Франция миналата седмица, както и срива на два български мобилни оператора. „Ние делегирахме не само правата си, но и много от способностите и инструментите си на цифровата..
Старият Пловдив отново се превръща в сцена на вкусове и аромати По калдъръмените улички на Стария Пловдив, сред архитектурната прелест на възрожденските къщи, за единадесета поредна година ще се разлеят аромати на отбрани вина и кулинарни изкушения. На 9, 10 и 11 май 2025 г. шестнадесет емблематични къщи в сърцето на Стария град ще отворят..