Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

На първо място в Европа сме по брой болници

Снимка: БГНЕС

"Идеята за националната здравна карта фигурира в закона повече от 15 г., само че досега не е изработен неин официален вариант". Това заяви в интервю за Радио Пловдив Даниела Дариткова от ГЕРБ, председател на Комисията по здравеопазване в 43 - то Народно събрание. 

Припомням, че след тежки и продължителни дебати, Парламентът окончателно прие на второ четене промените в Закона за лечебните заведения. Създаването на Национална здравна карта,спрямо която ще се финансира всяка една болница от НЗОК, намери одобрението на народните представители. Едно от ключовите предложения обаче в т. нар. реформа "Москов", касаещо приватизацията на болниците не получи подкрепа. 

"Трябва да имаме възможност с данните, които имаме за наличните лечебни заведения за първична извънболнична специализирана, дентална помощ, болнични лечебни заведения, високотехнологични методи на лечение да може да видим разпределението им в регионите, да може да планираме инвестициите там, където имаме дефицит на тези грижи и по-големият проблем е в местата, където имаме свръх предлагане на услуги, защото всички лечебни заведения, основно проблемът е при болничната помощ, работят с договор с Националната здравноосигурителна каса. Там вече се заложи възможност с определени критерии, които са документ на министерския съвет, НЗОК, респективно РЗОК, да правят селективно договаряне с лечебните заведения по видове дейности, които са над зададените според потребностите в националната здравна карта", каза още Дариткова.

"Целта на НЗОК е не да се закриват болници. Така или иначе оставаме на свободно пазарно развитие в болничната помощ в момента в България изглежда по следния начин – свръх предлагане на болнични услуги по доходоносните пътеки в големите университетски  центрове, дефицит на масовите специалистите и на голяма част от болничните услуги в отдалечените райони на страната и нееднакъв достъп на хората, които са здравно осигурени в България, да имат еднакъв достъп до качествена медицинска помощ, така че в този смисъл трябва да се търси решение на проблеми. 

Законодателното решение е това, до което се достигна след дълги дебати и е вариант на все пак някакъв консенсус. От тук нататък наистина е много важно критериите, които ще се определят да бъдат достатъчно обективни, за да позволят касата да договаря с тези лечебни заведения,  които предлагат най-добро качество на услугата. Досега също имаше критерии, които задължаваха болниците да работят 24 ч спешно по клиничните пътеки, които предлагат, да имат лекари на основен трудов договор, да имат изправна медицинска апаратура, само, че тези критерии не ограничиха по никакъв начин разрастването на болничната помощ. 

Статистиката е безпощадна – ние сме на първо място в Европа по брой болници на глава от населението, а това не прави нашето здраве по-добро. Ние трябва да вървим наистина в една посока, в която максимално изнесем помощта – диагностика-лечение доколкото е възможно в извънболничната  помощ, а болниците да са наистина мястото, където попадат хора, които не могат да бъдат излекувани в извънболничната помощ. Това е елементарната логика, към която се стремим години наред, само че досега всички нормативни решения не са довели до промяна на структурата на нашето здравеопазване".

Цялото интервю с Даниела Дариткова можете да чуете в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Бонус - малус" ще конкурира застрахователите

С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..

публикувано на 28.07.25 в 10:01

Зърнопроизводителите търпят загуби след жътвата

Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..

публикувано на 28.07.25 в 09:14

Безплатно тестват за хепатит В и С всички от 40 до 60 годишни

Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли.  Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“.  Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..

публикувано на 28.07.25 в 08:30

БАБХ подцени риска с шарката и пораженията са драматични

Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..

обновено на 25.07.25 в 11:21

Властта обеща и ни излъга, ще обжалваме таксите за строеж

Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение.  Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..

публикувано на 25.07.25 в 11:20