Хората нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство – е един от изводите, който се налага в доклада на неправителствената организация "Програма за развитие на съдебната система". Това заяви в интервю за Радио Пловдив адвокат Велислава Делчева от организацията.
По отношение на извънпроцесуалната проверка, която правят прокурорите и разследващите органи, проблемите там не са уредени в законодателството и в отделните прокуратури в страната се забелязват различни практики – например на някои места се събират прекалено много данни предварително, в други случаи – напротив.
Основна слабост в областта на превенцията и противодействието на корупционните правонарушения е фиксирането на законодателя и органите на изпълнителната власт върху санкционните механизми за въздействие върху лицата, осъществили корупционно поведение, се казва още в доклада. Все още не се разбира достатъчно ясно значението, което обоснованите, добре обмислени и правилно насочени превантивни мерки биха имали за ограничаване разпространението на корупцията – подобряването на бизнес средата, укрепването на демократичното общество и повишаване чувството за обществена справедливост и доверие в институциите.
Гореописаното явление води до фиксиране върху наказателноправните мерки за въздействие върху лицата, извършили корупционни нарушения, а тези мерки следва да бъдат оставени само за най-тежките форми на корупционно поведение, когато общественополезните цели не биха могли да бъдат постигнати с по-меки мерки. Като закономерна последица от това се наблюдава, от една страна, нисък капацитет у администрацията да открива корупционен риск и да разкрива нарушения с корупционен произход и слабата активност на контролните органи в тази насока, а от друга – липса на капацитет и ресурс у администрацията да различава случаите, в които е налице престъпление от тези, в които се касае до дисциплинарно нарушение или организационна слабост. В резултат на това администрацията или не открива, респ. – не санкционира корупцията или при най-малко съмнение сезира Прокуратурата, въпреки липсата на престъпление. Взаимодействието между прокуратурата и администрацията, в т.ч. и контролните органи, е изключително слабо и неефективно, пише още в изследването.
Друга основна слабост е неправилното възприемане на работата на Прокуратурата в медийното пространство и в общественото съзнание. Трябва да се работи в насока убеждаване на гражданите, че и най-малкото съмнение за корупция, а и за престъпно поведение въобще, трябва да бъде проверено по надлежния процесуален ред. Само така ще се ограничат случаите на ненаказуемост и ще се повиши доверието в органите на досъдебното производство, считат от "Програма за развитие на съдебната система".
В общественото пространство продължават да битуват представите, че обвинителният уклон на прокурора стои над стремежа за разкриване на обективната истина. Поради тези неправилни схващания и поради все още срещащите се случаи на прибързано образуване на дела и самоцелно повдигане на обвинения, наказателното производство продължава да се схваща като заплаха или като разправа с определени лица.
Неправилната представа у гражданите за работата на Прокуратурата има и друг аспект. Гражданите или нямат доверие в полицията и органите на досъдебното производство, или вярват, че без да е необходимо да полагат усилия и да вземат активно участие, органите на досъдебното производство ще разкрият престъпленията и техните извършители. Гражданите нямат адекватна представа за това за какво и как да сезират Прокуратурата и какво се очаква от тях след като се образува преписка. Масово липсва адекватна представа за начина на работа и правомощията на Прокуратурата.
Експертите от организацията предлагат да има текстове в Наказателния кодекс за подкуп и търговия с влияние в сферата на работа на юридическите лица с нестопанска цел, както и да се инкриминира съставянето на частен документ с невярно съдържание.
Цялото интервю с Велислава Делчева можете да чуете в прикачения звуков файл
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..