Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Населението у нас намалява, списъците се увеличават

Каква кампания мина за местния вот 2015? Къде у нас ще има битка между основните политически играчи? Кой ще се разходи до урните, а не за гъби или на риболов?

Колко твърди са "твърдите ядра" на партиите, или как се промениха през годините нагласите ни да избираме кмет и общински съветници?

Въпросите ще са към доц. Александър Маринов, политолог и изследовател на изборите и "диригентите" от 90-те години до днес.

Александър Маринов: Биха казал, че такава кампания не е имало досега през последните 25, че и повече години, не само защото самата кампания беше много вяла, защото има и някои уникални белези, например, за пръв път нито едно социологическо изследване не е оповестено – резултатите от нито едно изследване. Създава се впечатление, че партиите, кандидатите не се интересуват от нагласите на избирателите и проблемите, които ги вълнуват и затова нито проучват, нито се опитват нещо да постигнат чрез кампанията, което ни навежда на тъжното предположение, че разчитат да спечелят със средства, които не се нуждаят от проучване.

Р. П.: Да, това е много интересен феномен. Наистина нямаше официално оповестени големи проучвания, поне от централите, липсваха такива. Стигаме до там, че дори един от ежедневните днес да казва „Смяната на часа вдига избирателната активност”. Какво означава това според вас?

А. М.: Ако допрем до там да разчитаме на времето да вдигне избирателната активност. Избирателната активност се дължи на увереността на хората, че чрез политиката, чрез кандидатите, които избират ще могат да постигнат решаване на най-сериозните си проблеми. А очевидно, българите в огромното си мнозинство, не разчитат вече на политиците и затова вече не проявяват към тях никакво внимание. Аз смятам, че и самите политици много силно допринасят затова с подхода им към кампания. Ето, аз ще ви дам един такъв пример – за да можем да говорим слязох от автобуса, в който се возех, тъй като имаше огромно задръстване. Около 5 – 7 минути вървя пеша бавно, а автобусът още не ме задминал. А в същото време се говори за видими резултати. Вижте, това, че са похарчени стотици милиони левове за разни физически обекти, не е видимият резултат. Видимият резултат в една политика е как се променя животът на хората. Софиянци, а предполагам и пловдивчани, висят в задръствания не по-малко от преди, че даже и повече. Нито за софиянци, нито за пловдивчани ще има някакъв особен ефект от едно помпозно спортно съоръжение, което струва десетки, даже стотици милиони и десет месеца в годината е празно и т. н. Т. е. самите политици искат да ни убедят, че вършат кой знае какви важни неща, а всъщност животът ни не се променя към по-добро, което е тяхната основна задача, да не кажа мисия. И как очаквате при това положение хората да бъдат заинтересувани, да участват, да обсъждат и естествено да гласуват накрая.

Р. П.: Може би пък точно политиците имат цел наистина да изкарат само твърдите ядра не техните партии да гласуват? Това някак си ги устройва ги, не смятате ли, доц. Маринов?

А. М.: Идеята за твърдите ядра вече е доста ерозирала, защото самите ядра не са това, което бяха. Дори твърдите ядра напуснаха, разпаднаха се и вижте това, което става с БСП – е най-точният пример – партията с най-силното твърдо ядро. Вече действат други лостове. Контролираният вот, както ние го наричаме тактично, е изключително разпространен в най-различни форми – не само купуване, не само принуда. Вижте какво се случва с тези над 130 хиляди души, които са си сменили адреса, за да гласуват. Аз смятам, че това не е от възторг по демокрацията или желание да се преместят някъде на ново място и да дадат приноса си. Т. е. политиците са заинтересовани на изборите да гласуват само тези хора, за които те са предварително 100 % сигурни как ще гласуват, защото не е въпрос на убеждение в точния смисъл на думата. А ако това наричаме демокрация – едно много разтегливо разбиране за демокрация.

Р. П.: Нека да отидем пак за тези купувани гласове да говорим. Това застраховка един вид на политиците ли е? Те вкупом тръгват да казват, че примерно Лютви Местан вече каза, че купения вот е най-големият враг на ДПС, днес премиерът Борисов казва, че не дава пари за избори, категоричната позиция е, че не ни трябват такива гласове казва Борисов, всички партии се надпреварват да казват, че не искат такива гласове, а пък сякаш тази практика си я отчитаме и тя си фигурира.

А. М.: Знаете ли, засмях се, защото изказването на Лютви Местан ми напомня много за този анекдот, в който питали човекоядците  „Има ли при вас канибали?”, „А, не, вчера изядохме последния.” Така че пък точно ДПС да твърди такова нещо за контролирания вот като имаме предвид как гласуват избирателите в тези райони и как особено гласуват ромските общности, които сега са обект на много активна експанзия от страна на ДПС. Но в едно отношение сте права, че абсолютно всичко го правят – без изключение. Говоря за големите партии, разбира се, които имат ресурси, защото тези, които нямат ресурси било властови, било политически няма как да контролират. Но най-страшното е друго, че държавата в лицето на институциите абсолютно никакви мерки не желае да вземе и то е обяснимо, защото тя е под контрола на същите тези партии и политици. Те няма да си дръпнат черджето изпод краката, уви. Въпросът е докога ние ще ги търпим. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Съдбата на Джеси предизвика протест срещу насилието

20-тина пловдивчани се събраха на протест и шествие в защита на кучето Джеси, малтретирано в продължение на години от собственика си Стоил Георгиев. Припомняме, че след като кучето беше намерено спасено от деца от Френската гимназия и съдбата му стана популярна в социалните мрежи, Районната прокуратура в Пловдив започна проверка във връзка с..

публикувано на 05.06.24 в 16:51

Любомир Далчев е искал три нови композиции в Братската могила

Историческият музей в Пловдив стопанисва Братската могила, за която предстои дебат за нейното реновиране.  Мемориалният комплекс е изоставен и предоставен за управление на Историческия музей, който полага грижи за нейното съхранение, каза пред Радио Пловдив директорът му Стоян Иванов.  Миналата година с помощта на община Пловдив са отпуснати..

публикувано на 05.06.24 в 16:02

КТД за лекарите във всички болници е нонсенс

Колективен трудов договор за лекарите от всички болници е нонсенс. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив професор Борислав Китов, член на УС на Регионалната колегия на БЛС в Пловдив. Той смята, че такъв документ, който да важи за всички болници, е допустим, но в частта за работните заплати на медицинските..

публикувано на 05.06.24 в 10:35

С обществен дебат ще тестват идеите за Братската могила

Широк обществен дебат за раширяване на функциите и социализирането на Братската могила ще бъде направен след като мемориалният комплекс бъде приведен в едно добро състояние. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Пламен Панов, заместник-кмет по култура, археология и туризъм. „Братската могила е мемориален комплекс. Ние няма как да сменяме..

публикувано на 05.06.24 в 10:09

В здравеопазването никога не е имало такава несигурност

Колектгивният трудов договор не само в частта му "Заплати" е трудно изпълним, но той има още други неща, които сякаш останаха "зад кадър" и не са предмет на договаряне, защото не сме пристъпили към реално договаряне.  Депозираните от синдикатите предложения са смайващо завишени и трудноизпълними от всички , заяви пред Радио Пловдив..

публикувано на 04.06.24 в 16:29