Каква кампания мина за местния вот 2015? Къде у нас ще има битка между основните политически играчи? Кой ще се разходи до урните, а не за гъби или на риболов?
Колко твърди са "твърдите ядра" на партиите, или как се промениха през годините нагласите ни да избираме кмет и общински съветници?
Въпросите ще са към доц. Александър Маринов, политолог и изследовател на изборите и "диригентите" от 90-те години до днес.
Александър Маринов: Биха казал, че такава кампания не е имало досега през последните 25, че и повече години, не само защото самата кампания беше много вяла, защото има и някои уникални белези, например, за пръв път нито едно социологическо изследване не е оповестено – резултатите от нито едно изследване. Създава се впечатление, че партиите, кандидатите не се интересуват от нагласите на избирателите и проблемите, които ги вълнуват и затова нито проучват, нито се опитват нещо да постигнат чрез кампанията, което ни навежда на тъжното предположение, че разчитат да спечелят със средства, които не се нуждаят от проучване.
Р. П.: Да, това е много интересен феномен. Наистина нямаше официално оповестени големи проучвания, поне от централите, липсваха такива. Стигаме до там, че дори един от ежедневните днес да казва „Смяната на часа вдига избирателната активност”. Какво означава това според вас?
А. М.: Ако допрем до там да разчитаме на времето да вдигне избирателната активност. Избирателната активност се дължи на увереността на хората, че чрез политиката, чрез кандидатите, които избират ще могат да постигнат решаване на най-сериозните си проблеми. А очевидно, българите в огромното си мнозинство, не разчитат вече на политиците и затова вече не проявяват към тях никакво внимание. Аз смятам, че и самите политици много силно допринасят затова с подхода им към кампания. Ето, аз ще ви дам един такъв пример – за да можем да говорим слязох от автобуса, в който се возех, тъй като имаше огромно задръстване. Около 5 – 7 минути вървя пеша бавно, а автобусът още не ме задминал. А в същото време се говори за видими резултати. Вижте, това, че са похарчени стотици милиони левове за разни физически обекти, не е видимият резултат. Видимият резултат в една политика е как се променя животът на хората. Софиянци, а предполагам и пловдивчани, висят в задръствания не по-малко от преди, че даже и повече. Нито за софиянци, нито за пловдивчани ще има някакъв особен ефект от едно помпозно спортно съоръжение, което струва десетки, даже стотици милиони и десет месеца в годината е празно и т. н. Т. е. самите политици искат да ни убедят, че вършат кой знае какви важни неща, а всъщност животът ни не се променя към по-добро, което е тяхната основна задача, да не кажа мисия. И как очаквате при това положение хората да бъдат заинтересувани, да участват, да обсъждат и естествено да гласуват накрая.
Р. П.: Може би пък точно политиците имат цел наистина да изкарат само твърдите ядра не техните партии да гласуват? Това някак си ги устройва ги, не смятате ли, доц. Маринов?
А. М.: Идеята за твърдите ядра вече е доста ерозирала, защото самите ядра не са това, което бяха. Дори твърдите ядра напуснаха, разпаднаха се и вижте това, което става с БСП – е най-точният пример – партията с най-силното твърдо ядро. Вече действат други лостове. Контролираният вот, както ние го наричаме тактично, е изключително разпространен в най-различни форми – не само купуване, не само принуда. Вижте какво се случва с тези над 130 хиляди души, които са си сменили адреса, за да гласуват. Аз смятам, че това не е от възторг по демокрацията или желание да се преместят някъде на ново място и да дадат приноса си. Т. е. политиците са заинтересовани на изборите да гласуват само тези хора, за които те са предварително 100 % сигурни как ще гласуват, защото не е въпрос на убеждение в точния смисъл на думата. А ако това наричаме демокрация – едно много разтегливо разбиране за демокрация.
Р. П.: Нека да отидем пак за тези купувани гласове да говорим. Това застраховка един вид на политиците ли е? Те вкупом тръгват да казват, че примерно Лютви Местан вече каза, че купения вот е най-големият враг на ДПС, днес премиерът Борисов казва, че не дава пари за избори, категоричната позиция е, че не ни трябват такива гласове казва Борисов, всички партии се надпреварват да казват, че не искат такива гласове, а пък сякаш тази практика си я отчитаме и тя си фигурира.
А. М.: Знаете ли, засмях се, защото изказването на Лютви Местан ми напомня много за този анекдот, в който питали човекоядците „Има ли при вас канибали?”, „А, не, вчера изядохме последния.” Така че пък точно ДПС да твърди такова нещо за контролирания вот като имаме предвид как гласуват избирателите в тези райони и как особено гласуват ромските общности, които сега са обект на много активна експанзия от страна на ДПС. Но в едно отношение сте права, че абсолютно всичко го правят – без изключение. Говоря за големите партии, разбира се, които имат ресурси, защото тези, които нямат ресурси било властови, било политически няма как да контролират. Но най-страшното е друго, че държавата в лицето на институциите абсолютно никакви мерки не желае да вземе и то е обяснимо, защото тя е под контрола на същите тези партии и политици. Те няма да си дръпнат черджето изпод краката, уви. Въпросът е докога ние ще ги търпим.
Тази седмица в рубриката „Добро утро, ден!“ ни гостува един от водещите кардиохирурзи д-р Андрей Неутов, завеждащ на новото отделение по кардиохирургия в УМБАЛ "Пълмед". В Пловдив го води професионалния път, а в България за първи път пристига през далечната 2001 година по лична покана на проф. Александър Чирков. Идва за да специализира - първо..
Кметът на Пазарджик Петър Куленски алармира за системен тормоз над служители на общината, общински съветници и техните семейства. Повод стана проваленото вчера засдание на Общинския съвет заради липсата на кворум. Впоследствие бе съобщено за задържането на съветника Искро Бейков, обявен за издирване като свидетел по наказателно дело срещу Сашо..
„Цялостната картина е отвратителна и естествено, че отблъсква хората. Но аз съм на по-друго мнение по отношение на развитието на събитията. Мисля, че това, което се случи днес, ни приближава до избор на председател на 51-вото Народно събрание. Виждаме, че има разместване на пластовете от твърдите позиции на някои политически формации и това..
"При заболяване като чумата по дребните преживни животни, което е сред най-опасните в международен план, реакцията трябва да бъде бърза и безкомпромисна. Всичко това е ясно регламентирано от правилата на Световната организация по здравеопазване на животните," заяви д-р Мирослав Първанов, председател на Българската асоциация на ветеринарните лекари за..
И ноември си отива, а усещането, че се въртим в омагьосан кръг все по осезаемо ни напомня на колко въпроси се чакат отговорите. Кога и дали въобще това НС ще заработи след като за пореден път не се стигна до избор на председател? Колко още може да задълбочи политическата криза, повличайки цялата държава? Говорим по темата с Евелина Славкова..