Kогато човек е изправен пред две алтернативи, които взаимно се отричат, от една страна, да изброяваш нещо и да смяташ, че то е положително, като например да има електронно гласуване.
Или от другата страна – да виждаш референдум, който не може да бъде контролиран електронно, да виждаш кметове, които вършат много неща за своите градове, но в същото време точно толкова и повече вършат за самите себе си и това излиза пред обществото, пред медиите. Това води до ниска избирателна активност.
Това обяви в интервю за Радио Пловдив психологът доц. Антоанета Христова.
По думите ѝ човек си казва какво да направи. Обикновено в такава ситуация хората не действат.
Аз в един момент до такава степен се бях отчаяла през последните два месеца преди изборите, че бях почнала да прогнозирам нормална активност, защото впечатлението ми е, че сме резистентни към негативните елементи, някак си привикнахме към тях и започнахме да се справяме и да приемаме минимума, който може да ни се предложи като норма, каза още доц. Христова.
Тя коментира и профила на новия кандидат-кмет и на кметовете, които българите си избраха на първи тур.
Профилът на новия кмет е човек, който вече е управлявал един или два мандата, или повече, човек, който е от управляващата партия, обикновено хора, които изглеждат бизнес добре ориентирани, но в същото време хора, които са добре ориентирани и по отношение управлението на града и използването на ресурсите по самите себе си, обясни психологът. Според нея са се видели твърде много пробойни, за да може управляващите в момента да са напълно щастливи.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно