Думата „антибиотик“ винаги е била символ на чудесата в съвременната медицина. За жалост, от създаването на първите антибиотици преди 80 години досега съществува криза, свързана със създаването им по много причини. Това заяви по повод Европейския ден на антибиотиците – 18-ти ноември проф. Енчо Савов – началник катедра „Военна епидемиология и хигиена“ и на лаборатория „Микробиология“ към ВВМА.
Проф. Савов подчерта, че поради неблагоразумна употреба на антибиотици, стигнахме дотам, че е много трудно да се подбере комбинация от няколко антибиотика, които да лекуват болни с тежки бактериални инфекции. Това засяга предимно пациентите, които са в интензивните отделения на болниците или в клиниките с висок риск за развитие на инфекцията. По думите му, трябва много да се внимава при избора на антибиотик и в това, дали изобщо да се използва антибиотик, защото се оказва, че и във високо развита страна като Америка, около 50% от антибиотиците, които се ползват, се оценяват като неправилно използвани. Да не говорим за нашата страна, в която нямаме такава статистика и не знаем по какъв начин се използват антибиотиците. Грешката е много голяма, особено във ветеринарната медицина и в селското стопанство, когато се подпомага растежът на животните. Оттам се създават нови пуловеза развитието на резистентност към определени антибиотици, подчерта проф. Савов.
Пациентите обаче не са толкова виновни, колкото колегите, които изписват безразборно антибиотици в много случаи, за да се застраховат от възможни грешки, уточни проф. Савов. Според него при настинки се изписват твърде много антибиотици. Фактът е потвърден и от данни в литературата. Като пример проф. Савов посочи, че за последните 50 години, ако се съберат количествата използвани антибиотици в хуманната, ветеринарната медицина и в селското стопанство, се оказва, че са изписани повече от един милион тона антибиотици. Дори и в сериозни болници колегите разчитат в значителна степен на специалистите, микробиолозите, а те, като семейни лекари, отговарящи за общественото здраве на пациентите, трябва да са наясно, какви антибиотици и кога да изписват. Факт е, че се дават такива, каквито понякога нямат нищо общо с конкретния случай.
Проф. Савов препоръча да се правят микробиологични изследвания при ушни инфекции и инфекции на горните дихателни пътища, за да се прецени изборът на това да се използват ли антибиотици безразборно или не. Икономическата страна също не е за пренебрегване, подчерта проф. Савов.
По думите му, фармацевтичните компании, които се занимават с производство на антибиотици, сега са губещи. Той уточни, че за да се стигне до производството в крайна фаза, трябва да се започне с изследването поне на 6-7 вещества, за които не е сигурно, дали ще се стигне до последната фаза - на проучването и на производството на антибиотика, който ще лекува хората. И оттам- компаниите да си възвърнат средствата. В момента има около 33 антибиотика, които са в процес на изследване, не се стига до производство на нови молекули антибиотици, а се модифицират стари, заяви проф. Савов. Според него въпросът е много сериозен и доказателство за това е фактът, че през 2009 г. в САЩ Обама и Барозу, тогава председател на ЕК, решават да обединят усилията на фармацевтите и да създадат трансатлантическа група, която да координира усилията за създаване на около 10 нови молекули антибиотици до 2020 г. специално за третиране на инфекциите, причинени от грам отрицателни бактерии. В момента резистентността дори към най-добрите препарати е твърде висока. Но за жалост, до момента няма положителен резултат от опитите, подчерта още проф. Енчо Савов. Чуйте интервюто с проф. Савов от звуковия файл.

Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..
Бюджет 2026 е компромисен и трудно реализуем. Голяма част от параметрите му няма да се срещнат с действителността. Това коментира Лидия Шулева , бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на икономиката. Въпреки това според нея промени в него между двете четения няма да има, тъй като Новото време, които са един..