С тези промени в съдебната реформа – нищо добро

Конституционната реформа – между имитацията и  волята за радикална промяна  в системата на българското правораздаване. Как  отеква в политическата бездна  часове преди второто четене на конституционните промени в Парламента диалогът на Темида със справедливостта, лобизма и пазителите на статуквото?  По темата ще разговаряме с Георги Марков – бивш конституционен съдия. 

Ще ви попитам  като познавач на процесите в съдебната система и като конституционалист, изпуснахме ли нещо важно в този дебат, който се случи напоследък?. 

Георги Марков: Единственото, което се случва е една промяна в Конституцията, която разделя Висшия съдебен съвет на две квоти – прокурорска и съдебна. По принцип има логика в едно такова законодателно решение по простата причина, че съда е орган, който правораздава, осъществява правосъдието, а прокуратурата орган на държавно обвинение и не е редно прокурори да избират съдии и обратното. Големият въпрос е защо като толкова е ясно, и това го говоря лично аз от 2005 г., че те са съвсем различни органи, не беше извадена прокуратурата от съдебната власт и да заема самостоятелно място както Конституционния съд на независим орган на държавно обвинение в Конституцията, а съдът да си остане просто като юрисдикция, в него да участват само съдиите, квотата, която е от парламента да се избира с две трети във Висшия съдебен съвет – той да си бъде кадровик само на съдебната система. В момента се прави едно нещо, което, вие зададохте въпроса ще се подобри или ще се влоши съдебната система -  с това решение на законодателна промяна на Конституцията нито ще се влоши, нито пък ще се подобри. Ако има нещо историческо в цялата работа е, че за пръв път българският политически елит се обедини около това да не изпълни решение три – тълкувателно на Конституционния съд от 2003 г., което е абсолютно задължително и второто историческо, което се случи е, че за пръв път в своята история Конституционния съд от септември месец отказа да претълкува въпроса, да даде ново тълкуване евентуално на това що е държавно управление и т. н., нямаха кураж конституционните съдии, правилно бяха попитани от народните представители и отказаха да гледат дело, което на прост език се нарича отказ от конституционно правосъдие. Защото, когато Конституционния съд е попитан – от неговата компетентност е това тълкуване на Конституцията, и е сезиран от орган, който има право да го сезира – това бяха достатъчно на брой народни представители, той е длъжен за се произнесе, затова му се плаща, не може да прави уговоки, че в момента имало законодателен процес, течали промени на Конституцията. По тази логика досега в България нямаше да има тълкувателно решение, защото всички тълкувателни решения – и за царя си спомняте, като дойде, дали е живял 5 г., и за НАТО 1999 г. как могат да преминават самолетите, и за герба дали лъва да има корона Конституционният съд го е тълкувал, защото живота, политическата практика го е наложила. Това Народно събрание се опитва да направи една крачка в правилна посока, но тя е отлагателна реформа, ако въобще е реформа, защото българите ще се събудят със същия Висш съдебен съвет, който ще стои до 2017 г. Едва тогава бъдещият Висш съдебен съвет евентуално може да се раздели вече на две квоти и тепърва да видим дали ще даде плодове това усилие. България се нуждае от много радикална конституционна реформа, ако трябва да кажа на прост език трябва да се започне от нулата, което означава преконституиране на цялата съдебна система – изваждане на прокуратурата от съдебната власт, нов избор на Висш съдебен съвет, нов избор на съдебни началниц, и както премиерът обича да използва понякога тази дума. Всъщност, тук нищо няма да се случи – същите хора си остават по местата, които докара до тук, не само те, а и всички предходни съдебната власт – да сме европейски шампиони по убийства и по безнаказаност, да сме абсолютни световни шампиони по скандали в съдебната власт – пуснете всяка сутрин, която и да искате телевизия по Европа, дай Боже, хващаме всичките – и Рай уно, и АРД, и ТВ Испания, и която искате – вижте,  дали има някъде магистрати да говорят, камо ли те да се подслушват, да има скандали, тефтерчета, да се намесва толкова грубо съдебната власт в политическия и икономически живот на страната.

Да се върнем на казуса КТБ – как рухна банката? Този г-н Василев, когото не съм го виждал, дали е добър или лош – не знам, но когато тръгна прокуратурата да извършва обвинение на невинни граждани затова, че искат да убиват депутат и после дори главния прокурор, каза, че е било грешка, от там рухна цяла една банка. Да не говорим за опити за политически дела, включително и срещу президента – това студент първи курс няма да го допусне след като той има имунитет абсолютен и т. н., и т. н. Много говорят българските магистрати, никъде в Европа не можете да видите съдии и прокурори да участват по телевизии, радия, да правят оценки и никъде по света го няма това  примерно съюз на съдиите да се спонсорира от чужда организация, от фондация на чужда държава, па било толкова велика и демократична като Щатите. Много са проблемите, но промени няма да има сега.

Р. П.: Казахте го много ясно и конкретно, г-н Марков, формулирайки проблемите, но точно тези проблеми, коит,о ако бяха решени по начина, по който им беше даден старт, може би до този момент, хората по-ясно можеха да си отговорят на доста въпроси, които за тях остават сега в сферата на мъглата, а имено - къде се губи онази справедливост на ефективното, бързото правораздаване, което очакват, което е важно за живота и за качеството на живота им, в този смисъл смятате ли, че тази имитация на реформа, защото аз останах с това впечатление от вашия коментар, всъщност се отклонява вниманието на обществената среда като отговор на изискванията от страна на Европа, за да може все пак да постигнем онова получаване на еврофондовете  и да се осигури комфорт на управляващото мнозинство?

Г. М.: Има нещо вярно в това, което казвате и то е, че идеята на това разделение на Висшия съдебен съвет на две квоти – на съдебна и прокурорска, на две колегии, по принцип казвам правилно решение, макар и не достатъчно радикално се прави най-вече да се покаже за пореден път на Брюксел, че нещо в България става. Този филм сме го гледали 2005 г., когато предстоеше да ни приемат в Европейския съюз – тогава се чудехме какво да направим и от много чудене сътворихме Инспекторат към Висшия съдебен съвет – един орган, който 10 г. съществува и големият въпрос е като направихте тази конституционна промяна, назначихме 11 изключително високоплатени държавни чиновници със стотина души сюрия около тях обслужващ персонал, какво за тези десет години нещо се промени?. Тогава Брюксел прие много положително създаването на инспекторат. Българските граждани освен, че ги ощетиха с доста пари от бюджета да се поддържа този орган, какво усетиха и какво разбраха? Същото ще е и сега.