Великите европейци - Карл Линей

Има един Хомо сапиенс, който през умния европейски ХVІІІ век пръв измисля и прилага за човека названието Хомо сапиенс като част от научната класификация, която прави на всички обитатели на трите царства – царството на минералите, на растенията и на животните. 

Знаем го като един от бащите на екологията, пръв заговорил за взаимоотношенията на организмите с тяхната околна среда. А също и като първият човек, поставил хората в семейството на приматите и извадил прилепите от семейството на птиците.

Йохан Петер Келнер, Прелюдия и фуга

“Системата – това е нишката на Ариадна в ботаниката, без нея всичко се превръща в хаос” – пише Карл Линей в книгата си “Философия на ботаниката”. Той самият се хваща да систематизира нещата, опрян на огромните за времето си знания за природния свят. В тази систематика Линей разделя познатите му тогава растения на 24 класа по полов признак - в зависимост от броя на тичинките и плодниците, които имат. 

Да, в огромна степен подходът му е формален и води до редица парадокси. Например люлякът и върбата, които са от различни родове, в неговата система са събрани на едно място, само защото имат по две тичинки. И обратно – житните растения пък, които са от един род, се оказват разделени на три. Въпреки всичко, класификацията на Линей е най-напредничавата за времето си и цялото развитие на биологията като наука, поне за век и половина напред, се оформя по неговите схеми. Той прави и друго изключително важно нещо. Линей налага в научния свят използването на тъй наречената биноминална или бинарна номенклатура, тоест – принципа научното наименование на всеки обект да бъде от две думи. Т

е са латински и първата от тях е родовото, а втората – видовото име. Така например Canis lupus е вълк, а Canis familiaris – куче. И веднага се разбира, че тези животни са от един род, но от различен вид. Основата на тази така значима за науката работа Линей поставя в една книжка, издадена през 1735 година, когато е на 28. Тя се нарича „Система на природата” и има едва 14 страници голям формат. 

През следващите тридесетина години обаче схемата му на класификация така се развива, че последното, 12-то издание на книгата, е в четири тома с общо около 2 500 страници. Но, така или иначе, основното в системата не се променя. Тя започва с тъй наречените „царства”, разделени по три признака: минералите не живеят и не чувстват, но растат, растенията живеят и растат, но не чувстват, животните живеят, чувстват и растат. А човекът, както се сещате, е животно.

Йохан Петер Келнер, Прелюдия и фуга от Сюита №4 

В  съвременния свят имената, дадени от Линей на стотици и хиляди природни обекти, все още се използват, запазен е изцяло и принципът на бинарната номенклатура. Разбира се, класификационната му система, особено по отношение на растенията, вече не се използва, в тази посока са налице нови, по-точни признаци, които определят подредбата и сега имаме различни видове таксономии – йерархична, молекулна, числена и други. 

Знам, че няма да го запомните, но само за куриоз мога да ви кажа цялата проста класификация на сложното животно човек според съвременната наука. Чрез микроскопа, който Линей не уважава много като инструмент и използва твърде пестеливо, вече сме навлезли дълбоко в света на организмите, затова преди царствата, останали от неговата класификация, имаме още едно ниво – империи. И така - човекът е от империята еукариоти, тоест, биологични организми, чиито клетки имат ядро, за разлика от другата империя – на прокариотите, които нямат. 

Следва царството ни – животни, с подцарство - същински многоклетъчни. После е тъй нареченият „надтип”, който е вторичноустни, тип – хордови, подтип – гръбначни, инфратип - челюстни. Надкласът ни е четирикраки, класът – бозайници, подклас – живородни, инфраклас – плацентни. Нататък попадаме в надразреда юархонтогларис, който се базира вече на ДНК връзки или различия. Разредът ни е примати, подразредът - маймуни, инфраразредът – същински маймуни, а има и парфразред, който е тесноноси маймуни. 

Нашето надсемейство е човекоподобни маймуни, семейството – човекоподобни, подсемейството - хоминине, триб – хоминини, подтриб – хоминина. Родът ни е хомо, тоест, хора, видът ни – разумен човек, хомо сапиенс, а подвидът – хомо сапиенс сапиенс, което май трябва да значи – изключително разумен човек. Или двойно разумен човек. Е, като гледам какво става наоколо и с колко малко разум се върши то, аз лично не съм склонен да приема последните две определения, но това си е мой личен проблем, биолозите казват друго. 

Йохан Петер Келнер, Токата и фуга

Великият шведски биолог Карл Линей е роден в малко северно селце през 1707 година. Това е началото на европейската епоха на Просвещението или Векът на разума. Татко Линей е лютерански пастор и любител-биолог, а се знае, че щом бебето Карл заплаче, спасението е да му се пъхне в ръката цвете. В къщи се говори латински и детето първо научава езика на науката, а чак след това – на мама. 

Като малък Карл има своя леха в градината, за която се грижи. Училището не му изглежда полезно, той често го зарязва и скита по полята да търси растения за хербария. В гимназията го готвят за свещеник, но от това нищо не излиза и казват на баща му, че по-добре да го даде чирак на някой обущар. Един учител обаче цени ботаническата му страст и го ориентира правилно. На 21 Карл е в Лунд да учи медицина и биология, а после се прехвърля в Упсала. Тук, вече наясно по въпроса за тичинките и плодниците, той издава брошура с красивото заглавие „Въведение в сгодяването на растенията”. Заради нея професорът му го наема за асистент, нищо, че е едва втори курс. 

През 1732 Линей печели субсидия за отдавна планираното си пътешествие в Лапландия. В суровата северна земя той изминава около 2 000 километра, открива над сто вида непознати на науката растения, събира образци от минерали, наблюдава и описва птици. През 1734 година колега-студент кани Линей да прекара Коледа със семейството му във Фалун и там се случват две важни неща. На някакъв купон той се запознава с любовта на живота си – Сара Лизи Мореа и след броени дни двамата се сговарят да се оженят. 

В същото време бащата на колегата му финансира пътуване на двамата до Холандия, която по онова време е притегателен научен център за мнозина европейци. Линей използва пътуването прекрасно, като само за седмица получава дипломата си по медицина. С подкрепата на различни учени, които оценяват идеите му, той издава знаменитата брошура „Система на природата”, а после и други книги. Завързва много разнообразни и полезни връзки с учени от цял свят и постепенно, макар сам да не си дава сметка, започва да става известен в научните среди. 

Въпреки блестящите перспективи, които се отварят, три години по-късно Линей се връща в Швеция. Но не заради науката, а заради жена. До него стигат слухове, че някакъв ухажор се върти около любимата му Сара Лизи и Карл хваща спешната карета за Фалун. Като пристига в Швеция, двамата се сгодяват, но не могат да се оженят веднага, защото нейните родители не са съвсем съгласни да я дадат на бедняк. 

Затова Карл се захваща с медицината и много скоро, след като излекува тълпа мъже от венерически болести и тълпа жени от досадна кашлица, славата му стига до кралския двор. Оттук насетне вече нито парите, нито наградите, нито възможностите за развитие са проблем. Така че той се жени, има седем деца, купува три имения, става основател и пръв председател на Шведската академия на науките, ректор е на университета в Упсала, получава благородническа титла и още много и много. Спокоен за всекидневието, до края на живота си Карл Линей донася още редица ползи на световната наука, нищо, че май никога повече не напуска родната Швеция.

Йохан Петер Келнер, Трио

Мнозина с право са учудени – как така почти без да напуска Швеция, биологът Карл Линей има, първо, толкова информацията за обектите, които класифицира и второ – откъде взима хилядите видове растения, животни и минерали за огромната си лична колекция. Всичко става по две линии. 

Първо, той води кореспонденция с хора от целия свят, които по негова молба или по собствена инициатива му пращат образци. И второ – като ректор на университета в Упсала, той избира най-кадърните си студенти, праща ги директно или ги урежда да участват в чужди експедиции по света. Нарича ги своите апостоли, радва се на онова, което му носят, скърби, когато се случи да загуби някой от тях. 

Самият Карл Линей се загубва физически от този свят през 1778-ма, едва навършил 70. Последните му години, след два-три инсулта, придружени с парализи и загуба на паметта, са доста мъчителни. Надявам се обаче, че до самия край той помни и намира утеха в онова, което по-рано сам казва за себе си: „Никой човек никога не е трансформирал науката толкова, колкото го направих аз”.

Йохан Петер Келнер, Анданте