Трусовете в коалицията няма да доведат до нов формат управление

Правителството се занимава със себе си, със собствената си коалиция, не се занимава с някакви обществени проблеми, реформи, да отговаря на някакви очаквания на хората. Това заяви политологът Калоян Методиев.

 Това е първият уникален момент, поради липсата на каквато и да е опозиция в страната, всичко е в насипно състояние, виждате де факто, те няма с какво друго да се занимават, освен със самите себе си, защото никой не ги притеснява. А второто уникално нещо е положението в Реформаторския блок, който се оказа наполовината в опозиция, наполовината на власт и ако трябва да го илюстрирам с един шопски виц – когато отишъл в зоологическата градина, шопът и видял жирафа и казал: „Е, такова животно нема!” В общи линии това е и проблемът, пред който е изправена политическата наука - как да обясни това положение, в което се озова в момента един от коалиционните партньори – хем във властта, хем е в опозиция на тази същата власт.

Ситуацията е много динамична, но реформаторите вече не са едно цяло, както се разбра. Две трети от Реформаторския блок се закле във вярност на ГЕРБ, дефакто те вече не излъчват собствен дневен ред, те са част от управляващото мнозинство и  следват неговата логика, друга част се обяви за радикална опозиция, но тази друга част се измерва в общи линии на едни 4 – 5, да докарат до 6 – 7 депутата, при тази огромна парламентарна подкрепа, която има Правителството, се съмнявам по някакъв начин да могат да разклатят  цялата ситуация, въпреки че не изключвам и този вариант, поради простата причина, че реакцията срещу действията на тези 5 човека, водени от Радан Кънев, беше една правителствена криза, така че нека да не ги подценяваме и тях, и тяхната политическа тежест.

Всеки трус, който може да се случи в България в момента е добре дошъл, защото моята диагноза е, че страната влезе в състояние на застой – ние сме във времето на Брежнев, когато няма алтернатива, няма опозиция, няма проблеми, но да не стане по-лошо, да не правим нищо. Така че за мен това е положително, което се случва. Ние имаме нужда от трус, имаме нужда нещо да се срути, за да се тръгне в някаква посока на чисто, да се гради, така, че не казвам, че тези процеси, които се случват са непременно лоши. Наистина страната се нуждае от нов импулс, от ново начало, от нови политици, а това неминуемо минава през някакво такова социално сътресение, за което стана дума.

Ако трябва да сме обективни, всички се заклеха – министри, лидери, кметове по места и цялата конструкция на държавата, изразиха лоялност към Бойко Борисов. Виждате, че те самите си партии загърбиха в този момент, обявяват се за независими, кой ме е излъчил, няма значение, ако премиерът ме иска, оставам. Така че Бойко Борисов е човекът, в който са вперени всички погледи. Така се конструира политиката около него, че той сам се доведе до положение, в което носи цялата отговорност за това, което се случва в държавата и очакванията са насочени към него. И тази голяма победа, която постигна ГЕРБ на последните местни избори със 129 кмета, тези 129 кмета чукат на неговата врата. Проблемите са много така, че отговорността най-много се носи от министър-председателя, от лидера, от човека, който ръководи нещата и чиято партия остана най-голямата дефакто в държавата, а както вече отбелязах, няма алтернатива. В момента на политическата сцена няма алтернатива, няма опозиция. Виждате, че все едно такава не съществува в Парламента, дори и реформата мина с 200 гласа от 204, което е уникален момент.

БСП отдавна трябваше да е инкасирала някакви позитиви от цялата ситуация, защото това е райска ситуация за всяка една опозиция – такава огромна коалиция, толкова много партии, една година пропиляно време, един нарастващ дълг постоянно в държавата - така че това беше шанс за всяка опозиция да излезе силна, да предложи алтернатива. Това не се случи. АБВ в момента се оказва в момента най-лоялният партньор на ГЕРБ, дефакто там единствено отношенията минават абсолютно безпроблемно. Предполагам, че се върви по линията АБВ да може да изземе нишата на БСП и заради това се структурират така отношенията. Разбира се, че при един трус, при форматиране на коалицията, което ми се струва малко вероятно и почти невъзможно, всеки ще се опита да осребри по някакъв начин позицията си я чрез управленски постове, я чрез нещо друго, за да може да консумира властта. Това е проблемът в момента основният, че се говори за власт, за консумацията на тази власт, но аз не виждам визия за държавата, програма, някакъв хоризонт, нещо, което трябва да се случи. Някой да ми каже – това е целта, до която трябва да стигнем и обществото ни върви натам, мобилизира се, действа заедно от гледна точка на управлението. Такава цел няма. Всички гледат да добутаме до президентските избори, дали ще има предсрочни избори, как ще се запази коалицията, кое министерство как ще остане – ама остава важният въпрос какво става с това общество, с това управление, къде се движим, къде са резултатите. Ние сме вече няколко години на унизителното 28 място в Европейския съюз. ...

Една Румъния, която до преди десетина години беше зад нас и от която ние искахме да се откачим от тях по пътя за ЕС и правихме какви ли не гимнастики на полето на дипломацията, само и само, за да може България да бъде приета без Румъния, вместо това ние се озовахме в тяхната роля от преди десет години – румънците искат да се откачат от нас, защото ние сме етикетирани като корумпирани, като изоставащи, като по-бедни и това за мене е унизително и отговорността за това естествено пада върху политическия елит. Чуйте звуковия файл.