Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анастас Константинов изпраща 2015-та с акварели

Традиционна предколедна изложба открива днес Анастас Константинов. Художникът представя акварели, рисувани през 2015 година в галерия „Анастас” в Старинен Пловдив.

Анастас Константинов е от най‐изявените имена на съвременната българска живопис. Има над 35 години професионално творческо присъствие на световната артсцена с повече от 50 самостоятелни и 120 общи изложби.Живее и твори в Пловдив, но рисува картини и Гърция, Полша, Италия, Германия, Малта и Съединените щати.

Едно от големите имена на европейската критика Кристиан Ноорбенген казва: „Художниците саосвободители, но хората не винаги имат желание да бъдат освободени. Художник като Анастас разтърсва умствените навици. Той безпокои, вълнува. Той не създава за да ласкае, той е тук за да даде достъп до нашия дълбок вътрешен свят. Живописта на Анастас е живопис, която е отворена, безгранична. Той използва изключително богата гама на живописване, създава един вид конструиран хаос в своите картини, който само привидно е такъв. Всички придобити навици всички наши стереотипи на мисленето се размиват в неговите картини, те експлодират. Познавам много, много творчества, но в неговите творби усещам една мощна вълна, която помита всичко.“

Понастоящем художникът работи по американски проект и активно участва в художествения живот в Съединените щати.Негови творби са притежание на Национална художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, почти всички градски художествени галерии в България, на акционери на Музея на модерно изкуство – Ню Йорк, както и в значими колекции в Европа, САЩ, Арабските емирства, Япония и Русия.

СнимкаТрадиция преди Коледа е Анастас Константинов да открива изложба. Той разказа сюжетите в края на 2015 на неговите нови акварели.  Потърсихме коментар за пловдивския скандал-как се разпределят средствата от 1 400 000 лева от градския бюджет между творците от Пловдив и от страната. 

Интервюто с художника може да чуете в прикачения файл.

Анастас Константинов: Изложбата представлява една цветна феерия от 35 акварела, родени от въображението и вдъхновени от представата на човека за онова, което не се вижда. Самите акварели са изцяло нови и за първи път показвам и акварели от 170 см – нещо, което може би за първи път в България моята публика ще види, защото доколкото знам такива размери акварели никога не са показвани в България, пък и в Европа, като си помисля, не са виждани.

Р. П.: Моля, г-н Константинов, да ни кажете за Пловдив и за нашата действителност, видяхме ви последно бяхте на откриването на новата галерия „Арсенал оф арт”, обаче пловдивските творци са разединени. Знаете, става въпрос за едни средства от 1 милион и 400 хиляди лева от градския бюджет като една част от творците настояват тези средства да са само и единствено за пловдивски автори, но общината от своя страна даде около 300 000 лв на фондация „Едно”. Какво е вашето становище по този казус?

А. К.: Честно да ви кажа, това сега от вас го чувам, аз не знам за това нещо, за първи път го чувам и нямам представа за какво става дума.

Р. П.: За вас това изненада ли е как се разпределят градските пари за култура? Според вас как би трябвало да бъде това?

А. К.: Аз си мисля, че както и да разпределяш някакви пари за изкуство шансът не е много голям и хората да бъдат доволни, защото този, който ще получи ще бъде много доволен и този, който няма да получи ще бъде много недоволен. На тая работа угодия няма.

Аз разсъждавам по съвсем друг начин. Държавата не е длъжна на никой да дава. Държавата трябва да осводи пазара на изкуството и да може човек свободно да създава и да твори. Но самият факт, че държавата дава,  ние сме минали през този период, аз го помня много добре, но когато държавата даваше тогава тя изискване художника да създава едно изкуство, което е като подправка на ястието на властта, т. е. властта е много доволна, когато ти я хвалиш и тогава тя ти дава награди – примерно ставаш заслужил художник, народен художник, народен артист, праща те на командировки в чужбина, ти не плащаш нищо – държавата плаща, т. е. държавата отличаваше с тия титли тези, които чрез изкуството я хвалеха и  слугуваха. Това е много отминал модел и аз мисля, че не е държавата тази, която трябва да дава, ами държавата трябва да направи всичко възможно хората на изкуството да бъдат свободни и да могат да се развиват. Но при положение, че това, което ви ми казвате, че държавата дава – на тази хранилка ще се наредят абсолютно всички хора на изкуството и който не получи ще бъде недоволен. 

Ако говорим за културата бих искал да видя едно световно изкуство. Значи аз не говоря откъм политическата му страна и това, което хората биха очаквали от властта. Бих искал да виждам едно изкуство, което е далеч от провинциализма, защото аз съм много далеч от това, че ако вземе държавата или общината да дава изкуството ще стане много по-хубаво. Не, просто ще се вземат едни пари, ще изчезнат и може би изкуството като ниво няма да се повиши. Но колкото повече качествени хора на изкуството има това е толкова по-значимо за града.

От друга страна, това, което напоследък се направи, което външно човек може да види, аз мисля, че е добро. От към тази страна, която хората очакват да коментирам, в смисъл такъв, че когато се отиде в „Капана” там се създаде мисля една много, много добра атмосфера и тя уникално изглежда като едно бижу за Пловдив – атмосферата на „Капана” с тези пешеходни улички, с тези кафенета, магазинчета малки, галерии и т. н.,  защитава едно постижение за Пловдив, даже бих похвалил и последния кмет, защото това стана по неговото време, но това е може би външната страна на нещата. Единственото нещо, което впечатлява хората по света е тогава, когато изкуството е уникално и не случайно нашите творци или поне това, което аз съм преживял в Съединените щати, винаги изкуството ти минава през преценката на експерти, не на някакъв бивш народен художник, който дерибейства в София, в България. Там има експерти и те казват това изкуство става ли или не става. Това, което става е онова, което е уникално. В момента, в който им заприличаш на друг художник те не се занимават повече с тебе. 


Зилот /2015/, акварел, 38 х 28 см.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Открива се фестивалът "Филмови нощи във Филипополис"

"Филмови нощи във Филипополис"  започва днес и ще продължи до 25-и юли. Програмата му включва както нови заглавия, така и четири класики. Тази година в селекцията няма български заглавия.  Фестивалът се открива с  лентата „Формула 1: Филмът“  с участието на Брад Пит и Хавиер Бардем.  Режисьорът Джоузеф Косински е заснел лентата по време на..

обновено на 05.07.25 в 17:34

В "Срещите" за Иван Вазов и първата му литературна награда

След дни ще отбележим 175 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.  По този повод, тази събота "Срещите" ви припомнят за медальона, който английската благородница лейди Емили Ан Странгфорд сваля от гърдите си и подарява на 26 годишния тогава Вазов през 1877 година. И  това е първата му литературна награда.  По-късно..

обновено на 05.07.25 в 11:38

Студенти по фотография показват дипломна изложба в Пловдив

Съвместна дипломна изложба „Онова, което остава“ откриват в Пловдив студенти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ (АМТИИ), съобщават от висшето учебно заведение.  По думите им експозицията е част от защитата на студенти от образователно-квалификационна степен „Магистър” в специалност „Фотография“ и е..

публикувано на 04.07.25 в 10:12

„Ден на ашурето“ пред Джумая джамия в Пловдив

С послание за мир, почерпка и автентичен дервишки танц мюсюлманската общност в Пловдив отбелязва Деня на ашурето. Празникът ще се състои по обед пред Джумая джамия и се счита за обща ценност на всички религии.  Според традицията на този ден се вари и раздава ашуре с послания за солидарност, разбирателство, състрадание и толерантност...

обновено на 04.07.25 в 08:38

"Сцена на кръстопът" идва с тайно представление в афиша си

18 представления съдържа 29-ото издание на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, чийто домакин е Пловдивския театър от 10-и до 21-и септември. Короната в афиша на форума е гостуването на спектакъла „Разстоянието“ от най-стария театрален фестивал в Европа „Авиньон“, Франция. Текстът и режисурата са на Тиаго Родригес, който ще..

публикувано на 03.07.25 в 12:30