Християнският свят отбелязва днес един от най-големите църковни празници - Рождество Христово - Коледа, на който се чества рождението на Божия син - Исус Христос.
С Рождество Христово се слага началото на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий Малки, изчислява, че Исус Христос се е родил на 754-ата година от основаването на Рим. Затова Рождество Христово се счита за граница във времето и за празник на празниците за християните.
Според Евангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия.
Малко преди раждането на Божия Син, майка му Мария заедно с Йосиф отишла във Витлеем, който по онова време бил незначителен град в околностите на Йерусалим. Във Витлеем Мария и Йосиф не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясла, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали Младенеца.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Те се наричат коледари, коладници, коледаре или коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
Към Коледните празници се числи и Стефановден, който е на 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Със Стефановден завършват Коледните празници.
180 полицейски екипа от 13-те районни управления на пловдивската дирекция участваха в четиридневна специализирана операция за контрол по пътищата в града и региона. За времето от 20 до 23 февруари са проверени над 4 700 леки и тежкотоварни автомобили. Установените за този период нарушения, санкционирани с фишове и актове са над 1400..
Режим на водата наложиха в Широка лъка. Причината е парадоксална - за да не замръзват крановете, собствениците на имоти оставят чешмите си да текат почти денонощно и така на практика са източили доста голям процент от водоизточника на селото, а дебитът му и без това е намалял заради замръзването на реката. Така щедро си е текло не само по..
Две крупни ВиК аварии оставиха без вода стотици пловдивчани в район „Северен“. Едната е на спукан от снощи магистрален водопровод на бул. „България“ край номера 37 и 39. Засегнати оттогава са също и живеещите по протежение на бул. „Марица“ и улиците „Васил Левски“ и „Победа“. По уверение на ВиК – Пловдив екипите там работят..
Срещу съдебната практика, която отчуждава бащите от децата им след раздялата на двамата родители, се обявиха десетки протестиращи бащи в Пловдив. Протестът под надслов „Всички деца заслужават мама и тати поравно“ се състоя пред Съдебната палата, а участниците в него изразиха и недоволството си от бавното и непрозрачно правораздаване...
Въздухът в два пловдивски района отново е замърсен, отчитат автоматичните измервателни станции „Каменица“ и „Тракия“. Замърсяването в центъра и в източната част на града е почти два пъти над нормата. Стойностите на фини прахови частици са достигнали малко над 90 микрограма на кубичен метър при норма 50 микрограма. По-голямо е замърсяването в центъра..