Ще гарантира ли разрешената от Парламента на големите общини бърза писта за обновяване паметниците на културата без санкция на НИПК елиминирането на корупционни практики и лобизъм? Събеседник - проф. Божидар Димитров
Р. П.: Проф. Димитров, да ви попитам, сегашните промени ще разрешат ли обаче те проблемите в системата и когато казвам проблеми, имам предвид освен отлагането, изчакването дълго време докато самите сгради – паметници на културата започват да се рушат, но и още нещо друго, няма ли новия закон да се превърне в една корупционна бухалка, защото тези регионални звена, които ще поемат функциите на института за недвижимо културно наследство, всъщност те ще работят по същия начин, със същото устройство.
Б. Д.: Така е, но така или иначе огромната корупционна бухалка съществува сега и този въпрос трябва някак си да се реши. През годините го решаваха със сляпата надежда, че всеки нов директор ще оправи нещата с корупцията. Там директорите се сменяха като носни кърпички в последните десетина години. Направете една справка и вижте колко директора е имал Института за паметниците на културата. Никой не е успял просто, защото така е системата – имаш монополно положение с числен състав 6 – 7 човека. Сега по места надяваме се, че хората ще се познават, а какво ще стане не знаем, но длъжни сме да опитаме. Аз мисля, че много по-трудно ще върви корупцията, тъй като хората в такива градове като Пловдив, Варна, макар и доста големи, все пак се познават и знаят кое е корупция и кое не е, т. е. ще си проличи веднага корупцията.
Р. П.: Наистина ли сте убеден в това след като знаем, че се въвежда и принципът на мълчаливото съгласие?
Б. Д.: Това е чудесен принцип, чудесен принцип, защото сега корупцията се осъществяваше, един от начините на корупция беше този, те са няколко, които практикуваше института, един от начините беше забавяме проекта съзнателно докато вносителя, дали ще бъде община или частно лице, няма значение, докато се сети, че трябва да „бутне” нещо, извинявам се, че говоря така открито и сега този елемент от корупцията ще отпадне. Мълчаливото съгласие ще лиши възможността дълго и продължително да се обяснява на един човек, че трябва да се корумпира, защото корумпиран е не само този, който взима, а и този, който дава. Ето, сега този момент отпадна, ако до три или колко месеца е предвидено, три месеца мисля, няма становище положително или отрицателно...
Р. П.: Два месеца, за два месеца става въпрос, да уточним само. А защо според вас министерството на културата е против тези поправки в закона?
Б. Д.: Не съм сигурен, че е против. Мисля, че е „за” доколкото знам от г-жа Бони Петрунова – ресорен зам.-министър, тя иска по-стриктно и по-детайлно в закона да се посочи как ще се действа в различни случаи, колко човека трябва да бъдат въпросните архитекти – трима или повече, принципът за мълчаливото съгласие също да се изясни и т. н., и т. н. И тя е права, защото практиката е показала, че наистина много точно трябва да бъдат разписани детайлите. Обикновено това се прави в правилник за приложение на закона. Хубаво е законът да бъде по-детайлен. Между първото и второто четене това може да се направи.
Р. П.: Но това се случва, когато все още няма електронен регистър на културните паметници в България.
Б. Д.: Ето, взехте ми думата от устата. Една от задачите на института не е само да дава становища. Една от задачите беше, записано е в статута им, това им беше работа, която те не вършеха, те трябваше да се занимават първо и с научни изследвания, не случайно се казва институт, и, второ, да направят регистър на паметниците на културата в България – на всичките тези 40 000 паметници, които имаме. Те не го направиха. Сега да потърсиш документация за един от паметниците на културата, всеки обявяван за такъв с документация, няма да намериш или няма да намериш дълги месеци или ако намериш ще бъде чиста случайност. Вярно е, че претърпяха един пожар преди няколко години, в старата сграда на института на „Дондуков”, вярно, че пожарникарите, които ги гасиха наводниха доста помещения с папки, но все пак, все пак трябваше да го поставят в ред. Сега имат хубава, разкошна сграда, биха могли да работят, но не, те не работят.
Р. П.: Вие знаете какво ще си кажат хората, обаче, в момента би могло местните велможи да изземат функцията на експертите от института за недвижимо наследство и тогава вече по симпатия, по предпочитания, също да се стигне до някои недомислия?
Б. Д.: До какви, например? Как може да се реставрира една къща в Стария град другояче освен по начина, по който изглежда в момента? Как може да се построи нещо на мястото на една от старите къщи в Стария град? Не би могло, когато не тричленка, а седемчленка или петчленка разглежда все един ще проговори пред медиите и ще каже, че се върши недомислие. Няма начин да стане това нещо.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува известният пловдивски журналист Руси Чернев, който започва кариерата си случайно, на 26 години, но бързо напредва в йерархията. Руси Чернев е бил дългогодишен главен редактор на вестник „Марица“, а сега управлява собствен сайт –Plovdiv dayli. Той има точна диагноза не само на..
Министерският съвет одобри Съвместна декларация между правителствата на България и Гърция за използването на водите на река Арда. Страната ни ще предоставя на Гърция вода за напояване от река Арда за още пет години, докато съседите ни изградят свой язовир. След този период двете страни ще преразгледат декларацията. Гърция се ангажира да..
След като по-рано тази година се разбра, че Пловдив ще е домакин на Деветата глобална конференция за винен туризъм , днес се състоя и формалното одобрение за проявата с подписите на министъра на туризма Мирослав Боршош и и генералният секретар на специализираната агенция към ООН Зураб Пололикашвили. За ползите от домакинство на такъв форум..
Амбулаториите по здравни грижи на медицинските сестри и акушерките да получават директно финансиране от Здравната каса поиска професионалната им огранизация. На това се противопоставиха от Българския лекарски съюз (БЛС) с основен аргумент, че така се нарушава субординацията, при която лекарят ръководи лечебния процес. Според Диана Георгиева -..
Призив за обществена подкрепа на журналистическия труд отправя Асоциацията на европейските журналисти в България по повод 3 май – Световния ден на свободата на печата. Междувременно излезе и годишният индекс на организацията „Репортери без граници“, в който България пада от 59-о на 70-о място по свобода на медиите. „ Когато..