Баба Марта идва - ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. Със сигурност обаче я посрещаме с много надежди и вяра, че идват по-добри дни. А тя ни закичва с мартеници – бели и червени.
В първия ден на март българите посрещат Баба Марта като предвестник на пролетта и се окичват с мартеници, за да са здрави и да имат късмет. Традицията е уникална за страната ни, предците ни са изработвали мартеницата от усукан бял и червен вълнен конец. В Пловдив представители на 25-те читалища в града пред сградата на Общината закичиха с мартеници преминаващите хора с пожелания за здраве, късмет и благоденствие.
Мартеницата обикновено се закичва на дрехата, а по-младите предпочитат да я връзват на китката на ръката. За съвременния българин, мартеницата е традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима, но и до днес тя е символ на надеждата и обичта между хората.
По традиция червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види щъркел. Тогава тя се завързва на цъфнала клонка. Народът ни смята още, че на 1 март студът влиза четиридесет метра в земята и се отваря път на пролетта.

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...