С оттеглянето на руските войски избитите хора ще са по-малко

Изтеглянето на руските войски от Сирия – финал или начало за пореден рунд в битката за мир в региона и в Света. Какво постигна Путин с аргументите на силата, къде се провали и какви са бъдещите рискове в борбата с тероризма?  Събеседник е политологът Деян Кюранов, който е на среща  в Пловдив с НПО, с които ще анализира  обществените рискове. Успява ли страната ни да разкодира знаците на обществения риск и има ли опасност за страната ни?

Деян Кюранов: На равнище анализ на риска – не, иначе като усещания, като интуиции – да. Но анализ на риска в съвременен смисъл, аз ще рискувам да кажа, че в България никой не прави досега, по-скоро имаме едно изречение, в което се казва думата „риск”, имаме следващото изречение, в което се говори за икономика, за малцинства, за бежанци, връзка между изречението с риска и другото конкретно изречение няма. Но това предстои да се учим, затова сме подбрали работещи неправителствени организации, които тъй като работят най-добре знаят какви са рисковете пред хората, с които работят, а и пред самата организация, примерно общината да им заграби къщата.

Р. П.: Какъвто факт има тук, обаче малко по-различно както например инвеститори да заграбят нещо като културна ценност от пловдивското гражданско общество. Но кажете ако положението в България заради близкоизточната криза  и бежанците се влоши още повече, може ли да се очаква да стане още по-страшно?

Д. К.: Имаше една приказка американска от едно време от един от техните президенти „Няма от какво да се страхуваме освен от самия страх.” В момента ние много силно се страхуваме от собствения си страх и се получава една положителна автоиндукция,  , която води до изключително отрицателни резултати. Постоянно се чува за вълни, представям си картината на една вълна, която е надвиснала над една малка рибарска лодка и се е превърнала в дракон – ще я изяде. Няма такива работи. Нека да видим, че в други страни има много бежанци. По някакъв начин тези страни оцеляват, а ние седим, тайно се радваме, че при нас са малко и се тресем истерично и викаме „Не, не, не, да не ни среща мечка”.

Р. П.: Българските младежи склонни ли са на радикализация?

Д. К.: Българските младежи са не по-склонни на радикализация от всичките младежи, които са в подобно състояние. Какво е това състояние? У нас за разлика да речем  от Гърция младежката безработица не е толкова висока. У нас един младеж има много повече шансове за реализация отколкото в други балкански страни. От друга страна тази реализация в сравнение със Западна Европа или с Америка е на много ниско равнище – материално и социално. Така че всеки си решава тези проблеми.

Р. П.: А какъв е вашият коментар, вашата гледна точка към неочакваното решение на руския президент за оттегляне на войските? Как можете да коментирате вие един такъв факт, който поставя началото на някакъв нов рунд в политиката може би?

Д. К.: Да, това е нов рунд в политиката, но не съм съгласен, че в геополитиката, а в политиката на Русия. Това е новина за руската политика, не е новина за геополитиката. Това че Русия е слаба и не може да издържи дълго време в Сирия да води една макар и толкова ограничена война, нали общо взето беше ясно преди да се случи това нахлуване на руски войски в Сирия, да, поканени, разбира се те и на други места биваха канени едно време, заради това никой не можеше да очаква самото влизане в Сирия, защото беше ясно, че Русия не може да го издържи. Сега, когато те излизат може да има хиляди обяснения и извинения за така да се каже запазване на лице пред света, може да се обясни, че това е компромис заради мирните преговори. Вероятно тъкмо заради това в този момент от мирните преговори става това изследване, така да се каже Путин иска да му вземе парите.  ?????????? – 6 мин 16” в смисъл на международна тежест и престиж – ето, аз правя такъв голям жест. Просто видяха според мене, че няма смисъл от тяхното присъствие, когото можаха да избият – избиха, каквито жертви решиха да дадат – дадоха и кръгом опашката между задните крака и обратно в Русия.

Р. П.: Вие коментирате защо се стигна до момента, в който Путин реши да изтегли голяма част от войските си в Сирия, но нека да започне от началото – защот всъщност беше необходима намесата в Сирия на Русия?

Д. К.: Аз това се мъча да кажа – това не беше необходима намеса нито, хайде ако ще говорим геополитически, затова казвам, че това е руска проблематика, а не световна, не беше необходима и военна, защото беше ясно, че така да се каже, че ИДИЛ не могат да победят по този начин, а декларираха, че отиват затова – изобщо да мачкат международния тероризъм главно, удряйки ИДИЛ. Оказа се, че това не е така, оказа се, както се и очакваше, че предимно се занимават да трепят опозицията на Асад – техният скъп съюзник, и когато видяха, че не могат да издържат на това нещо – тръгнаха си, понеже всъщност Сирия не ги интересува чак толкова. Не трябва да мислим, че Русия има сложна, многоходова система във външната политика.

Р. П.: Наистина ли мислите така?

Д. К.: Липсват й ресурси, за да играе сериозна роля в световната политика в момента. Това са демонстрации предимно пред целокупния руски народ, за да не си мисли толкова за икономическите сривове, които идват един след друг.

Р. П.:  Т. е. вие не виждате някакъв съществуващ знак на равенство между решението за оттегляне и възобновяването на преговорите за предотвратяването на конфликта?

Д. К.: Не, това е използване на съвпадението. Ако нямаше преговори Путин пак щеше да ги изтегли – ден по-рано, ден по-късно, седмица по-рано, седмица по-късно...

Р. П.: А възможно ли е решението за оттеглянето да се основава на някакви договорености? Аз имам предвид различни договорености, както в различна посока – както със спонсорите в сирийския конфликт, имам предвид съседите Саудитка Арабия и Катар, а по същия начин и с другата голяма световна сила Америка.

Д. К.: Отново ще кажа, вероятно има съпътстващи е имало такива преговори и договорки, но не те са причината Русия да се махне. Причината Русия да се махне е, че не може да издържи икономически и не вижда смисъл при това доста опасно икономическо положение, те го наричат бедствено и по-лошо, аз ще бъда сдържан, не съм икономист, говоря по думите на специалисти, това опасно положение не искат да го правят още по-опасно с тази рана в бюджета която е сирийската война.

Р. П.: И ако трябва да обобщим след тази намеса може ли да се каже, че тя промени по някакъв начин посоката на конфликта в Близкия изток?

Д. К.: Не бих казал, че променя посоката на конфликта, но естествено ускорява края на Асад, който беше изкуствено, т. е. чрез руската сила задържан още няколко месеца на власт и може би дава по-голям шанс за уреждане на някакво мирно съглашение, поне за известно време. И разбира се, главната новина е, че много по-малко хора ще бъдат избити. Аз мисля, че това е най-важната новина.

Р. П.: Постигаме някакъв оптимистичен край, поставяйки внимание върху думите ви. Но точно в тази посока аз искам да задам въпрос, който поставя под съмнение това, което казахте, защото не става ли много по-вероятна и много по-голяма заплахата от военна намеса в Сирия от страна на турските войски, на арабската коалиция също,  водена от Саудитска Арабия?

Д. К.: Не, не мисля, защото от една страна все пак имаме руските бази, които са предостатъчни, за да задържат всякаква външна намеса, но ги имаше и преди. Но ако Турция реши да се намесва това би значило нова ескалация на консултацията с Русия. Турция в никакъв случай не иска това.

И отново искам да подчертая – това е голяма новина и голямата новина е, че Русия прави кръгом и се маха от тази част на Близкия изток. Това че оставя бази – не е това същественото. Това е шумът, който съпътства съобщението. Историята с някакви договорки и планове, това е шумът, който съпътства това съобщение.

Р. П.: А как рефлектира тази голяма новина върху българската политика?

Д. К.: Пълна обърканост, чисто по селски – Ганковото кафене, ние се опитваме да търсим под вола теле. Кой знае защо ми напомни, когато Проди взе политическото решение да бъдат приети източноевропейските страни в Европейския съюз, без да се занимава с бюрократите, целокупният български народ по всякакъв начин не повярва на тази новина и започна да търси по вола теле  - ама всъщност ни лъжат, няма да стане. Е, по същия начин сега се обяснява – не, не, всъщност Путин не се маха, всъщност това е хитър ход, това е скроен план и т. н. Това мисля, че не е истина. Няма данни за това, говоря по политическа интуиция, но все пак аз съм политолог с доста солиден стаж и доста точни прогнози, основани точно на такива интуиции.

Р. П.: Благодаря за този коментар на политолога Деян Кюранов.