Здравното министерство пренебрегва БЛС

Лекарските протести отшумяха, но проблемите – не. А идеите за реформиране на здравеопазването се множат.

Галина Павлова: Не бих казала, че нещо сме извоювали, въпреки че имаше напрежение в страната. Започнаха общопрактикуващите лекари, включиха се и колегите от болничната помощ, националният митинг, който цялата страна видя на 6 април пред Министерски съвет и до тук. Нямаме абсолютно никакъв диалог с Министерството на здравеопазването, изолират ни. Бих казала, дори съзнателно. Няма диалог, няма чуваемост. Да, вярно, бяха поканени общопрактикуващите лекари на една среща в Министерството на здравеопазването, подписаха един протокол. Този протокол е с условия, които са по-лоши от това, което Българския лекарски съюз настояваше в преговорния процес. И наистина, интересно защо си позволява Министерството на здравеопазването да пренебрегва Лекарския съюз, който по закон е оторизиран да води преговори с НЗОК...И да сключва споразумения някакви с отделни представители и да ги налага след това, престъпвайки собствените си наредби, на касата да бъдат включени в новите условия на работа. Казвам това с болка, че нищо не е постигнато, нещата стоят  в изходната позиция, ако щете и протестната готовност продължава. От тук нататък ще решаваме как ще продължават нашите действия.

Р. П.: Искате да кажете, че Министерството на здравеопазването успешно, след този протест, е изолирало БЛС от процеса на преговори, така ли?

Галина Павлова: Точно това се опитвам да кажа, че съзнателно правят действия, с които се опитват да изолират лекарския съюз, старата поговорка „Разделяй и владей!”. Канят отделни хора, с тях се правят някакви договорки и пак ще кажа – договарят се неща, които не са включени дори в наредбите, които те са създали.

Р. П.: Защо тогава толкова бързо беше потушен вашият протест? Казвам вашия, включвайки в това число общопрактикуващите лекари, които вече са с по-добри условия може би и съгласно това, което беше договорено по време на протестите със здравното министерство, но имаше протести от страна на частните болници, от страна на общинските болници, сега обаче всички те замлъкнаха? Защо?

Галина Павлова: Не бих казала, че са потушени протестите. Просто трябва да уточним, че мястото на лекарите не е на улицата, не е на площадите. Никога за нас това не е бил начинът, по който да изразяваме съгласието си с определени политики. Нашето място е при пациентите, в кабинетите, в операционните. Сами разбирате, че няма как ние да стоим на улицата. Но това не значи, че ние сме съгласни с това, което се случва, имам предвид от името на съсловието и от тук нататък ние ще начертаем нашите стъпки да отстояваме, ако щете исканията си.

Р. П.: Д-р Павлова, тъй като реакцията беше най-голяма от страна на лекарите срещу въвеждането на т. нар. пръстови отпечатъци. Тази реакция не беше ли провокирана от факта, че с въвеждането на системата ще се стигне до стопиране донякъде на злоупотребите в здравеопазването?

Галина Павлова: Не бих казала, че реакцията е следствие на контрола, който би се реализирал след въвеждането на пръстовите отпечатъци. Заявявам ясно и трябва да се знае, че сме „за” контрол, „за” ежедневен контрол, на място, в лечебните заведения, не спорадичен, не след като нещата са минали, но БЛС счита, че пръстовия отпечатък би затруднил тези, които искат да злоупотребяват със системата, но няма да се постигне този ефект на контрол с целта, за който се създават и се въвеждат тези отпечатъци. И за да ме разберете, нека веднага да ви дам следния пример – пациентът в момента има възможност да откаже оставяне на пръстов отпечатък, то тогава винаги може този, който иска да злоупотреби, да напише, че пациентът  е отказал и да си напише каквото иска. Или втори случай,  втора възможност, може да отиде недобросъвестният, да постави отпечатъка, да се прибере вкъщи и след пет дни, когато приключва клиничната пътека отново да отиде, да постави отпечатъка, за това да получи съответната сума от болницата, която иска да извършва тези злоупотреби, а пък болницата ще си получи сумата за клиничната пътека. Разбирате ли, че въвеждането на отпечатъка не е механизъм, който да реши проблема с лошите практики – той само ще ги затрудни. И още нещо,  струва много пари на лечебните заведения. Аз с радост чух, когато министър Москов  каза, че това са отношения, които са между касата и между пациента и че се учудва защо лекарите реагират така. Ако това е вярно нека да бъдат закупени и предоставени на лечебните заведения всички тези устройства, четци, софтуери, скенери, които са необходими.

Р. П.: Това ли иска Лекарския съюз?

Галина Павлова: Разбира се, че настоява затова, защото аз ви давам пример с конкретното лечебно заведение, на което съм управител – трябва да закупя 35 устройства, които струват около десет хиляди лева. От там нататък има други разходи, които трябва да направи лечебното заведение. Сами разбирате, че това са доста значими суми за лечебното заведение.

Р. П.: Д-р Павлова, днес излиза една информация, че българите доплащат около 3 милиарда и 200 милиона за здравеопазване. Очевидно нещата в тази система не вървят на добре. Освен ограничения финансов ресурс, съответно и потоците, които се преразпределят между участниците в системата, в повечето случаи не са в полза на пациента. Как може да се промени това?

Галина Павлова: Да, това е така и Световната банка в своя доклад потвърди, че близо 50 % в здравеопазването се плаща от джоба на пациентите, което води до извода, че всъщност средствата, които се заделят за здравеопазване, говоря от здравните вноски, тази година те бяха в порядъка на 3 милиарда 210 милиона, са недостатъчни. Ако те са достатъчни няма да се налага на пациентите да купуват лекарства, да купуват стави, да си плащат за различни консумативи, за това плащат хората.

Р. П.: Дали наистина тези средства са недостатъчни или по-скоро тези средства се използват неправилно, неправомерно? Знаем например какво се случва в болниците – как се пишат едни по-скъпи клинични пътеки, а пациентите се лекуват от съвсем друго заболяване?

Галина Павлова: Да, аз ще се съглася и с вас, че имаме две неща - първо,  недостатъчност и недофинансиране на клиничните пътеки, а фактът, че се плаща за преминал пациент, а не за качество, изкривява системата и кара много от играчите в тази система, хора от лечебните заведения, да извършват това, което вие сама казвахте, т. е. парите от една страна са недостатъчни, но от друга страна те са неефективно изразходвани и недостатъчен контрол, който трябва да извършва касата.

Р. П.: Тъй като през последните дни се лансират две нови идеи – едната е леко претоплена, става въпрос болниците да не са търговски дружества и другата идея, която повдигат синдикатите в здравеопазването, е да се сложи таван на лекарските заплати, БЛС какво мисли по тези две теми?

Галина Павлова: Ние ще имаме управителен съвет във вторник и вероятно ще излезем със становище по двете теми. Бих казала, че темата затова лечебните заведения да не са търговски дружества сама разбирате, вие го казахте, че е стара идея, повече от пет години, идея, която е все още в суров вид и както в последно време е практиката в публичното пространство се пуска недобре обмислена идея с много неизвестни. Забележете, говори се, че само общинските и държавните болници ще се търси само тяхното пререгистриране по някакъв специален закон, останалите – общопрактикуващите, специалистите от извънболнична помощ ще останат като търговски дружества. По този начин ще се създадат различни условия за лечебните заведения и от там най-вероятно те няма да бъдат равнопоставени. Така че считам, че на този етап тази идея няма да има реализация. Само ще добавя и това, че общинските и държавните болници имат едни огромни задължения – неразплатени близо 500 милиона, а за да се извърши такава пререгистрация е нужно тези задължения да бъдат покрити. Кой ще ги покрие? Ние, от нашите данъци ли? Има много причини тези заведения да ги натрупат, но една от причините е, че техните управители, техните мениджъри лошо са управлявали лечебното заведение. И тук идва връзката с второто, за което ме попитахте за тавана на лекарските заплати, веднага бих казала, на форума, който организира КНСБ и аз присъствах и бях шокирана от факти, които се изнесоха, че ръководители, управители взимат огромни суми като възнаграждения от порядъка на цифри, които трябва да ви кажа, че ме стъписват, да, за 90 хиляди лева месечно. За мен възниква въпросът къде е държавата, къде е Министерството на здравеопазването? Министерството е принципал, собственик на държавните болници, има наредби, в които се казва, че управителят на тези лечебни заведения – на държавните и на общинските, няма как да взема повече от 12 минимални работни заплати, което значи от порядъка на 5 хиляди лева.  Защо не се спазват наредбите. В бордовете на държавните болници има представители на министерството, какво са правили те? Значи болниците имат задължения, не разплащат към контрагентите, сега ще търсим начин от нашите данъци да ги покрием, а тези хора са вземали едни огромни заплати и силно се съмнявам, че другият персонал в болниците е вземал достойно заплащане. Мисля, че държавата тук не си е на мястото в контрола на тези държавни болници.

А иначе що се отнася до възнагражденията на всички, които работят в сектора на здравеопазването е крайно време да имат други измерения. Искам да ви кажа, че срещу 90 хиляди лева на месец има колеги, които вземат по 900 лв на месец. И е унизително това да продължава по този начин. Затова лекарският съюз настоява да се изработи и приеме система, в която да има коефициент на тежест за всяка медицинска дейност, която се извършва и по този начин няма да има този дисбаланс.

Р. П.: Благодаря ви за това участие. Чухте д-р Галина Павлова – заместник-председател на Българския лекарски съюз.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.