Истеричавото общество ражда истеричави политици

За църковния човек, неговите транформации  и рефлексията на вярата от Сътворението до дигиталния свят. Кога  религията изкривява опасно вярата и защо  обществените устойчиви модели  днес пораждат повече страх и несигурност, отколкото  съзидателност и  спокойствие? И защо развитието на технологиите бе съпроводено от нравствен разлом и разпад  на култури, разбирания, поведенчески отклонения и издигане на нови кумири и митологии. Доц. д-р Димо Чешмеджиев преди гостуването му в инициативата на клуб „Петното на Роршах“  „Пловдивско историческо общество“ по темата за Средновековна България от Цар Петър до Асеневци. 

Времето на Средновековна България и днешният ден си приличат по много неща, но и се различават. Различното е, че тогава обществото е религиозно, а днешното – гражданско. Виждаме, че сега се появяват различни религиозни групи, които дават заявка за религиозност на самото общество, но те са доста изолирани. Тогава цялото общество е религиозно и нещата се развиват по различен начин, в информационен план обществото също е различно. Това заяви историкът Димо Чешмеджиев.

По думите му човекът не се е променил твърде много, но просто вярва в различни неща. Средата общо взето не е толкова променена, но човекът не се променя и вярата остава почти една и съща, независимо от информационната среда. Дори и да има много информация, информацията все пак е нещо рационално, докато вярата е  нерационално. Изглежда, че човекът не се променя, но  средата се променя, подчерта доц. Чешмеджиев. .Ако човек е религиозен, информацията не му влияе. Той намира това, което го интересува и тази информация го захранва.  Ако е рационално настроен, той търси рационалната информация.  Човекът  изглежда, че е най-бавно променящото се нещо на този свят. Или поне масовият човек.

Човекът вярва в доктрини, но избира различни доктрини. Някога е вярвал в Бог, в  система от догми, които са били задължителни, сега може да си избере различни обекти на вярата – извънземните, в Бог, в каквото си искаме. Съвременното общество не е така рамкирано, то е по-свободно в избора на вяра.. Дали обаче вярваш в Иисус, в Аллах или в извънземнит, механизмът е същият, заяви историкът.  В Средновековието религията е обществено организираща сила, която е в основата на обществото. Сега не е точно така и затова има разнобой във верите – всеки вярва в каквото и доколкото си иска. Цивилизационен сблъсък няма, има опит за овладяване на властови ресурси

Европейската културна традиция обаче, независимо от лошата организация, е достатъчно дълбока и устойчива във времето, за да може да бъде лесно разклатена, както им се иска на някои лоши пророци в днешно време. В това вярвам  на 100 процента, подчерта доц. Димо Чешмеджиев.

Повече чуйте от звуковия файл.