Очакват се още два теста за управляващите преди изборите

Парламентът отхвърли ветото на президента. Горещата тема за това кой как ще гласува в чужбина на изборите тази есен е с коментар на политолога доц. Даниел Смилов, който написа, че ще има сделка между партиите и, че кризата ще се задълбочи.

Р. П.: Имаше ли сделка наистина, как я прочетохте след като вчера 135 казаха „да”?

Даниел Смилов: Всъщност важната новина от вчера е преформатирането на мнозинството, запазването на управляващото мнозинство със заместник на АБВ, вече в официално качество, депутати от БДЦ, независими депутати ще подкрепят това мнозинство, на инцидентна основа, то ще бъде плаващо по определени политики. Големият спор вчера беше дали да бъдат удовлетворени исканията на Патриотичния фронт за отхвърляне на ветото. Патриотите бяха казали, че ще излязат от коалицията ако това не стане, така че изборът беше в тези рамки и ГЕРБ решиха да запазят мнозинството с цената на приемането на един законопроект, който честно казано ги злепоставя не само в очите на българите в чужбина, но с тези мерки, които в голяма степен могат да бъдат наречени и патриотарски, всъщност се прави реверанс към коалиционния партньор. Сега ще бъдат направени опити да се променят част от тези правила, но тъй като няма съгласие в коалицията как точно това да стане е вероятно да се изчака решението на Конституционния съд по въпроса.

Р. П.: Моля да ни кажете как виждате този проблем от хората, които живеят в чужбина, ви контактувате с тях. Те наистина ли сега могат да се чувстват напълно изолирани или пък напротив – 35 секции стигат?

Д. С.: Вижте, този проблем до голяма степен е и символен и самите патриоти казват, че тези няколко мандата от Турция, за които става дума, трудно биха променили политическата картина в България. Но на символно ниво става нещо, което е безпрецедентно – в открит ефир, с официални аргументи се твърди, че всъщност има две различни категории български граждани – едните, които са по-лоялни към държавата и други, които по дефиниция не са лоялни – тези, които са в Турция, и те по ред причини точно техните права трябва да бъдат ограничени. Сега Патриотичният фронт  се опитва да избегне тази категоризация като казва, че голямата разлика е Турция, че Турция всъщност се меси и организира изборите на нейна територия. Аз не мисля, че това са сто процента верни твърдения, но дори да допуснем, че има някаква намеса на турски държавни структури все пак българската държава има инструменти по друг начин, без да ограничава правата на собствените си граждани да се справи с този проблем. Просто можем да изпратим повече наблюдатели, а в крайна сметка ако има наистина сериозни проблеми в дадени секции резултатът накрая може да бъде касиран, както се е случвало. Така че  инструменти за такъв тип проблеми имаме и на конституционно, и на законово ниво и не е необходимо да се ограничават правата на гражданите допълнително.

Р. П.: Доц. Смилов, искам да ви питам в тази връзка, защото това е наистина една от ябълките на раздора – защо този проблем с чужбина не се реши с електронно гласуване. Защо тази теза отново не видя бял свят?

Д. С.: Направи се в интерес на истината крачка към решаването на този проблем. Бъдещето разбира се е с електронното гласуване. Веднъж то като бъде въведено всички тези трудности до голяма степен ще отпаднат. Но вие сте права, че този проблем не беше подбран случайно и от моя гледна точка патриотичните формации се фокусираха върху него, защото виждате, че той е медийно изключително атрактивен. Техни представители са непрекъснато в студия, дават интервюта по тази тема и всъщност по този начин какъвто и да е резултата по отношение на този закон имаме сериозно внимание върху определен тип партии и това работи в тяхна полза.

Р. П.: Това е безспорно и особено след вчерашното убедително мнозинство. Да не забравя да ви попитам и за референдума – в статията си казвате „задава се референдум, който ще е поредната еманация на безпросветния популизъм”. Ма на българите много им харесва, доц. Смилов, да намаляват субсидиите на партиите, да намаляват депутатите, дори и гласувайки.

Д. С.:  Това са наистина сериозни въпроси и не могат да се променят без сериозен и задълбочен дебат. Да се спрем, да речем, само на този въпрос за 120-те депутата. Наглед изглежда добра идея да плащаме по-малко, но всъщност ще излезе, че сме скъпи на триците, пък евтини на брашното. Защо? Защото тези депутати основната им работа всъщност не е само в гласуването в пленарна зала, но също и в комисии, в различни надзорни комитети и комисии на Народното събрание и ние имаме много сериозен проблем с това как Народното събрание упражнява контрол, следи дейността на огромен брой самостоятелни органи като, да речем, комисия за  финансов надзор, комисията за защита на конкуренцията – тези органи са формално независими, но задачата на Народното събрание е също така да следи какво правят, да правят периодично оценка на тяхната дейност, да излиза със законодателни предложения ако има някакъв проблеми или да търси други решения ако такива проблеми се появят. И когато имате 240 депутати шансът във всяка една комисия все пак да попадат хора, които разбират от дадена тема е много по-голям отколкото ако имате 100 – 120 депутати. Вашите слушатели трябва да знаят, че нашия парламент е един от парламентите с най-малко експертен състав допълнителен към депутатите, за експертиза, т. е. те разчитат най-вече на себе си и на собствените си познания. Да, всъщност ние ще спестим някакви пари от заплати, но през неефективността на един куп други държавни органи, които на практика ще останат безконтролни и върху които няма да бъде осъществяван ефективен контрол, ще загубим милиарди. Та това е горе долу сметката, която ни се предлага и  естествено ако се обясни по този начин хората ще се замислят.

Р. П.: Да кажем сега какво предстои, какви са вариантите от тук нататък след това консолидирано мнозинство от 135-има. Какво от тук нататък ни очаква? Ще има ли избори предсрочни, ще има ли само президентски, как примерно ще се съюзява левицата, какво да чакаме, г-н Смилов, по-глобално?

Д. С.: Първо, аз не го нарекъл консолидирано това мнозинство. Те доста неустойчиво и тематично и пред него стоят две големи изпитания непосредствено. Първото е антикорупционният закон – да видим там как ще протече гласуването, защото все пак Меглена Кунева и тази част от Реформаторския блок, която подкрепя правителството, са заявили, че това е техен ключов приоритет. Следващият подобен закон е съдебният закон, който също задържа част от първоначалните идеи за реформа, срещу които отново има съпротива. Така че това ще са първите два теста.

Р. П.: А президентският вот как го виждате? Първанов консолидира левицата, съответно Калфин, новият председател на БСП Корнелия Нинова  се съюзяват или?

Р. П.: И едно изречение ще ви моля за Радан Кънев, ДСБ и Росен Плевнелиев. Как ще коментирате тази кандидатура? Не беше ли прибързано изказване?

Д. С.: Аз мисля, че в този контекст да се представи като кандидатура идеята Росен Плевнелиев да бъде кандидат на дясното беше наистина прибързана, имаше нужда от консултации. Това като се прави трябва да се говори най-малкото със самия кандидат, с основни други партии, но това не означава, че самата идея по принцип е лоша. Напротив, Росен Плевнелиев стои добре в публичното пространство и има потенциал той да стане общ десен кандидат.

Р. П.: Благодаря ви за този анализ. Доц. Даниел Смилов – политолог и програмен директор на Центъра за либерални стратегии.