Помним историята през литературата и емоцията, с която тя ни зарежда, описвайки великите моменти на национално страдание и гордост.
На 2 юни - в деня на Ботев и загиналите за свободата на България – за историческата истина и за митовете, свързани с датата, мястото и тежките подозрения за това кой всъщност го е убил - разговаряме с Валерия Тарашоева - изследовател от Историческия музей във Враца.
В науката няма спор казва тя- историците знаят, че Ботев загива привечер на 1 юни /20 май по стар стил/, на югоизточния склон на връх Канарата.
Връх Вола е избран като място за почит по- късно - през 1901 година, защото действителното лобно място е непристъпно, а Околчица се вижда отдалеч и от всякъде.
Другата мистификация - къде е прострелян- също има своя категоричен отговор, според историка - с куршум в гърдите, а не в челото.
Валерия Тарашоева се позовава на разказа на единствения от четиримата преки свидетели, оцелял след Освобождението - Никола Обретенов. Той разказва, че войводата е убит с един единствен куршум в гърдите.
Тази теза очевидно „отстъпва“ по сила на оказалата се по- устойчива за народната памет поетическа версия на Иван Вазов.
Тарашоева е категорична и за друго- Ботев е убит черкезки куршум.
Според нея е важно да се знае и да не се спекулира - това е изстрел от неприятелска страна, а не заблуден куршум от свои. Според нея няма и податки за самоубийство- версия, която се лансира Стефан Цанев в неговите Хроники.
Още за това как съжителстват митовете и фактите в паметта за Христо Ботев - чуйте в звуковия файл на интервюто.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...