Великобритания избра BREXIT. В какъв политически спектакъл ще бъде въвлечен ЕС след парадоксалното британско решение и стартира ли откровеният разговор за бъдещето на Европейския проект. За референдумите като начин на употреба, /не/възможното прекрояване на Европа, внезапното отрезвяване пред новите обществено-икономически реалности и очакването на печелившия ход за Европа. Разговор с политическия анализатор Светослав Терзиев.
Р.П.:Откъде да започнем? Като че ли това, което чуваме в последните дни най-много може да бъде определено като смут, несигурност – това ли са основните определения за ситуацията или вие виждате нещо друго, ще дадете преднина на друг процес?
Светослав Терзиев: Европейският проект поначало не е формулиран, не е ясно какво цели, защото няма крайна цел – той е един постоянно изграждащ се, развиващ се, една конструкция, която не е категорично определена. Даже ако искате вземете за пример Европейският парламент в Страсбург – неговото централно тяло наподобява строителен обект незавършен. Това не е случайно, защото точно такъв е и самият европейски проект – той се изменя постоянно. Но главният въпрос, който съществува откакто е възникнала европейската идея за обединение, е докъде да стигне това обединение – дали да се върви към федерализация или да си остане проект на национални държави, които имат междуправителствено споразумение да си сътрудничат в едни или други сфери, главно в сферата на търговията. Тъй като всички кризи, които са възниквали в ЕС досега са решавани само по един начин и може би сега пак ще се прибегне до същия лек. И спорът, или по-скоро дебатът, който се води в момента е колко да се задълбочи европейската интеграция, защото присъствието на Великобритания до голяма степен пречи точно на този процес – Великобритания е от държавите, които постоянно искат изключение, за да не участва във федерализирането на Европа, тя е от държавите така да се каже, стоящи в периферията на този процес. Сега ако тя наистина пристъпи към излизане от ЕС, защото все още не е подала такава молба, но ако подаде такава молба има възможност да се засилят точно тези тенденции, но да се засилят на няколко скорости, защото има държави, които искат и други, които се колебаят.
Р. П.: Да и точно затова исках да ви попитам, в тази връзка вие очаквате ли непредвидими преговори?
С. Т.: Винаги са сложни и преговорите, и процесите, защото се засягат възлови национални интереси, засяга се суверинитетът на държавите и това е болезнено за много страни – те не са готови да отстъпят още суверинитет, защото, когато в крайна сметка се предприемат общите действия, общи решения това означава, че държавата се отказва сама да взима решения, тя трябва да се съобрази с останалите. И тук е въпросът колко държави биха желали – ако погледнете, вчера се бяха събрали най-напред представителите на страните-основателки, за да търсят отговор на създалата се криза – това са шестте държави създали Европейската общност през 1957 г. – Франция, Германия, Италия и трите държави от Бенелюкс, а в нов формат сега ще се съберат останалите. Вчера президентът Росен Плевналиев беше в Париж и аз бях малко изненадан да чуя от него, че той иска от френския президент Франсоа Оланд да засили, да включи, както казва той, на по-висока скорост френско-германския мотор. Наистина, Франция и Германия са двигател на Европейския съюз, но ако включат на по-висока скорост това означава други, които са като България, по-изоставащи, просто да изпаднат от общото превозно средство и да отидат някъде в периферията.
Р. П.: Европа трябва ли като цяло да покаже по-голяма солидарност специално към България и Румъния, защото ние на този етап все още вървим заедно, за да се ситуираме по-устойчиво в този процес на промяна на лицето на европейския ни дом, ако мога така да се изразя, защото ние в последно време започнахме да се чувстваме комфортно там – харесват ни правилата, макар и да не ги следваме стопроцентово?
С. Т.: Вие много добре го казахте – проблемът не е в другите държави, проблемът е в тези, които не спазват правилата, защото създавате общи правила и въпросът е кой може да върви в крачка с останалите. Ако България не е готова, ако тя няма желание тя просто ще изостане. Никой не й пречи тя да навакса своето изоставане, защото какво друго могат да направят – те помагат финансово, но те трябва да убедят и другите държави, че върховенството на закона е полезно за всички. Не случайно в момента в България има наблюдатели – четирима от ЕС, които правят проверка на прокуратурата, защото се смята, че тя е една от пречките. И България просто трябва да промени своя манталитет, начина, по който участва в общия европейски проект, защото тя засега го разглежда като проект за финансиране на свои проекти, на свои строежи на инфраструктура, а отказва да приеме другите правила основните, например сегашната процедура на хармонизация на политиките в сферата на правосъдието и вътрешния ред никак не допадат на България и тя постоянно е в обсега на критики и е сочена като държава, която просто не желае да се съобразява с общата политика.
Р. П.: Нека да не забравяме, че самата Великобритания също се счита като за привилегирована като ситуиране в ЕС, защото знаем, че тя очаква повече преференции отколкото останалите държави, може би точно затова се стигна и до тук.
С. Т.: Великобритания от самото начало иска не толкова преференции колкото изключения. Тя просто не желае да участва в някои общи политики и по-специално точно в тази сфера в правосъдието и вътрешния ред тя смята, че нейния суверинитет не трябва да бъде засяган и той има върховенство и предимство над европейските правила до такава степен, че във Великобритания започна дебат въобще дали да се спазват решенията на Европейския съд, който се намира в Люксембург, когато те противоречат на някакви британски закони. В България не е така, защото в България поне формално с Конституцията си е провъзгласила, че международното право, международните споразумения са приоритет над вътрешните закони. Така че поне формално ние в това отношение сме отишли крачка напред, но ние, в случая има предвид държавата България, се възползваше от тази ситуация, когато една голяма сила като Великобритания пречи на хармонизацията в тази сфера и донякъде бяхме доволни, даже това ни помогна да станем и членове на ЕС, защото компромисът иначе нямаше да е възможен, България просто не беше готова. Така че Великобритания на нас много ни помогна за влизането в ЕС, не случайно докладчиците от Великобритания оценяваха готовността на България и те препоръчаха да се направи този компромис, но от тук нататък ние можем да следваме Великобритания, защото би трябвало да изпадне може би като нея от общия европейски процес.
Р. П.: Г-н Терзиев, тъй като и вие подчертахте, че се очаква една промяна на лицето на ЕС със засилване на френско-германското начало ще се стигне ли според вас до предоговаряне на договорите на останалите държави, защото това също би трябвало да има отношение към нашата държава по-точно, ако се стигне до там?
С. Т.: Не, присъединителните договори няма как да се променят, те са сключени, те са ратифицирани от парламентите. Онова, което може да се предоговаря е общият договор, но той е така да се каже все още пресен за Лисабонския договор и тепърва да започне разговор за нов Лисабонски договор е много рисковано, това е разговор не толкова за Лисабонския договор, а по-скоро за конституция на Европа, знаете че Лисабонският договор беше компромис се отхвърлянето на конституцията от референдумите във Франция и Холандия. Става дума за един общ договор т. е. докъде да се стигне до точно този процес на интеграция, на федерализация и най-вероятно ще се върви по средната линия, тъй като държавите, които са в еврозоната са в по-голяма степен интегрирани, те ще продължат да работят като едро, а останалите, които не се присъединяват просто ще отиват все повече в периферията, където е и България. Това е един твърде неприятен за нас процес и трябва да имаме предвид, че в механизма, който е приет за гласуване с квалифицирано мнозинство, защото няма вече задължение за консенсус, т. е. никоя държава не може да наложи вето, при това квалифицирано мнозинство се постига просто от държавите в еврозоната, защото таз са 19 държави и те могат спокойно да вземат решения вместо останалите и ако България продължава да се колебае по естествен път ще изпадне от тези процеси.
Р. П.: Благодаря ви за този коментар. Светослав Терзиев – политически анализатор, журналист, с коментар на ситуацията и с очакване от това какво ще се случи днес след като европейските лидери обсъдят решението на Великобритания за излизане от Европейския съюз.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица гостува известният актьор, режисьор и сценарист Алексей Кожухаров. Още от ранна детска възраст той се ориентира към актьорската професия, а първата си житейска роля изиграва, когато попада в казармата, но не иска да става танкист. Споделя, че винаги има какво да прави. Но с усмивка припомня..
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Изслушването на ДАНС и службата за разузнаване породи повече въпроси отколкото отговори и още повече съмнения. Това коментира за Радио Пловдив местният депутат от „Възраждане“ Ангел Георгиев за изслушването на шефа на ДАНС за забраната на собственика на „Ботев“-Пд Антон Зингаревич за влизане в България. Той обаче направи уговорката, че не..
В първия работен ден на новото правителство стана ясно, че кадровите промени ще започнат от вторник. До тогава Съветът за съвместно управление ще обсъди предложенията на партиите за новите назначения, като последната дума ще има премиерът Росен Желязков. Как ще се разпределят кадрите на отделните партии, ще има ли взаимен контрол по..
Какво може да очакваме от избраното редовно правителство? Новата коалиция и заявеното управление ще внесе ли стабилност и ще отговори ли на очакванията на хората? Според политолога Петър Чолаков дали кабинетът отговаря на очакванията, ще покажат първите социологически сондажи. "Моята прогноза е, че това правителство ще стартира с много ниско..