Готова ли е България да влезе в еврозоната?
Българският премиер Бойко Борисов обаче смята, че България не трябва да бърза с този процес. Не на това мнение са експертите. Икономическата логика проследяваме сега със Светозар Гледачев, икономически анализатор.
Лично вие „за” влизането в еврозоната ли сте или против този процес?
Светозар Гледачев: Лично аз съм "за" влизането в еврозоната. Както и повечето българи са "за" влизането в еврозоната. Също и по-голямата част от разбиращите какво ще стане в еврозоната или за какво се борим. Много е характерно, че ако се върнем четири или пет години назад ще видите, че цялата медийна атака беше, че ние искаме да влезем в еврозоната, а те не ни искат. Има четири критерия, които трябва да се изпълнят и ние ги бяхме изпълнили. Нас не ни приемаха по политически причини – политическа несигурност, корупция и т.н. Ние трябваше да идем в чакалнята на еврозоната, но не бяхме достатъчно качествени.
Р. П.: След Брекзит нещата се променят – искат ни в еврозоната, но ние като че ли се плашим от този процес. Тук, както и в анонса на нашия разговор, споменах и становището на българския премиер Бойко Борисов, който казва, че няма смисъл да бързаме за еврозоната.
Светозар Гледачев: Становището на Бойко Борисов ми прилича на това на Тодор Живков, когато беше перестройката – снижаване, снижаване, снижаване...да ни стигне бурята и да видим какво ще стане. Да, наистина, аз това исках да кажа, че ако проследим исторически нещата ще видим, че ние се избивахме за еврозоната, ние се молехме за еврозоната. Това беше мечтата на всеки премиер. Сега когато има някакви шансове за това нещо, ние дърпаме отбой и казваме "чакайте","ще видим," "може, ама няма" и т. н.
Р. П.: Ще ви припомня едно изказване на проф. Стив Ханке от миналата година. Той смята, че ако България влезе в еврозоната, ще тръгне по пътя на Гърция. Дали е основателно това опасение и всъщност може ли това да спира българските власти да предприемат по-сериозни стъпки в тази посока?
Светозар Гледачев: Има някакви основания г-н Ханке за това нещо. Защото анализирайки тогавашното състояние на икономиката вижда, че за да се развива която и да е страна, трябва да има развитие на производителните сили, т. е. да има ефективност, т. е. да сме конкурентно- способни, т. е. да изнасяме продукция или услуги на международните пазари, които да са на по-ниска себестойност, те да се търсят и да се развиваме. Понеже ние не сме такива, а се опитваме – досега нашият ръст идва само от еврофондове и в последните няколко години от тегленето на кредити за закърпването на дупки. И ако влезем в една такава рамка, ако приемем еврозоната, което за обикновения българин ще е безкрайно полезно и ще му отпаднат много дертове от главата, ако влезем в еврозоната фактически правителството може да финансира само чрез дълг, а това значи, че бюрократичната система на нашата държава е неефективна, лоша и носи огромни загуби.
Р. П.: Какви ще са ползите за обикновените българи? Казвате, че те ще много, но да откроим най-важните от тях.
Светозар Гледачев: Влизането в еврозоната ние си го представяме, че отиваме на някакъв бал или на нещо друго, където ще е скъпо. Нищо такова няма да стане. Суверенитетът на финансовата ни единица лева няма да съществува както на всичките тези страни в еврозоната, ще минем на евро. И тогава една част от отговорностите на Централната банка на България ще се поемат от Европейската централна банка. И тогава ние влизаме в едно зона на стабилност. Нашето правителство може да прави грешки, може да прави глупости и ще си плаща с главата, както си плаща гръцкото, но финансовата ни единица еврото ще бъде стабилна, защото няма да се определя от БНБ. Тоест ще загубим част от собствения си суверенитет на банката, но за сметка на това ще имаме европейски суверенитет. И не дай си Боже нещо да стане в България, на първо ниво, ако не могат да го покрият банките, след това и от държавата, ще бъде покрито от Европейската централна банка. Тоест тя ни е в крайна сметка гаранцията. И влизайки в еврозоната ние ще имаме тотална гаранция. Другите, най-вероятно, които теглят кредити – фирми, защото те са най-вече големите кредитополучатели, ще се финансират до два пъти по-ниско от сега. Прескачам от тема на тема, но помислете си, последните две години банковата система е на абсолютни рекорди по печалби.
Р. П.: С много високи лихви.
Светозар Гледачев: Точно така. И разберете, че у нас някои потребителски кредити спрямо Германия са 5 пъти по-високи. А влизайки в еврозоната тези кредити ще паднат поне два пъти. Падайки два пъти ще намалеят лихвите към банките, т. е. техните печалби ще намалеят, това ще остане разполагаем доход на тези, които се теглили тези кредити.
Р. П.: А платежоспособността на българите? Какво ще се случи с нея? Имам предвид ниските доходи, които получаваме, ако всичко се обърне в евр? Тогава?
Светозар Гледвачев: Това е голям страх на българина. Доходите нямат абсолютно никаква пряка връзка към еврозоната. Просто както са цените, както са отношенията ще минат към евро. Това от което се плаши обикновения българин е, че спекулантите ще вдигнат цените. Но това изобщо не зависи от еврозоната. Това зависи от платежоспособното търсене. Че ще има такива опити е абсолютно сигурно, но че те няма да доведат до някакъв ръст на цените съм абсолютно убеден.
Р. П.: Благодаря ви за това участие. Чухте Светозар Гледачев – икономически анализатор. Влизането на България в еврозоната ще доведе до много ползи за българите, твърди той.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..