Конюнктурата за ежедневното докладване на ситуацията между България и Турция е важна, но е далеч от геополитиката. Геополитиката търси решения в бъдещето и бъдещите отношения. Затова България може ежедневно да напомня на Турция за своя интерес, но трябва да не забравя, че дългосрочният ни интерес няма да зависи от тези двустранни срещи и отношения, а отношенията на Турция с ЕС, това заяви в интервю за Радио Пловдив доц. Марин Русев, ръководител на катедра "Регионална и политическа география" в СУ "Св. Климент Охридски".
България трябва да се съобрази с Европейския интерес, но и да поиска цената за това си съобразяване, категоричен е Марин Русев. А ние се предадохме и не търсим цената, смятаме просто, че Западът ще бъде солидарен с нас. Но трябват мощни усилия за възобновяване на силата на Гърция и България като част от Европа. Трябва да се търси прагматизъм, за да можем ние с по-малко армия да изпълняваме функциите си и да не дразним нито Турция, нето Европа.
Марин Русев смята, че най-важен е балансът между краткосрочните ни интереси и дългосрочните събития, които предстоят за цяла Европа. Турция съзнава, че България е вратата й за Европа и политиката на турците към ЕС минава през нашата страна. Въпросът е да няма резонанс между нашата политика и Турция, затова трябва да се откажем от ролята на показалец на ЕС и да убедим Анкара, че става въпрос за български интереси, убеден е Русев.
Затова трябва да се намира балансът, а държавата ни в исторически план е успявала да го стори. Не трябва да се съизмерваме с Гърция в отношенията й с Турция. Гърция е по-равностоен съперник на Турция от нашата страна и затова може да си го позволи. Ние трябва да хвърляме повече усилия в дългосрочните си действия и отношения с Турция.
Очевидно ще се променят параметрите и векторите, с които Турция и ЕС ще контактуват помежду си в идните месеци. Но едно е ясно - позицията и ролята на Турция вече ще са много по-силни, прогнозира доц. Марин Русев, геополитически анализатор.С всяка изминала година задачите на матурата по български език и литература стават по-лесни, коментира д-р Павлина Върбанова, създателка на образователната платформа за грамотност "Как се пише". Припомням, че на 21 май зрелостниците се явиха на държавния зрелостен изпит. Върбанова добави, че е възможно това да се прави с цел повишаване средния..
Повече от половината българи не се чувстват информирани за въвеждането на еврото, сочи проучване на агенция „Тренд“. Изследването е представително за пълнолетното население на страната, по поръчка на „24 часа", посветено на обществени нагласи спрямо основните институции, партии и актуални теми. Проучването е реализирано в периода между 12 и 18 май..
Напусна ни един много добър човек и писател - Валентин Георгиев. Той пое по пътя към вечността снощи след тежко боледуване. Валентин Георгиев беше програмен директор на ИК "Хермес", наш колега журналист, работил дълги години във вестник "Марица", писател, чиято дарба блесна още в студентските му години в ПУ "П. Хилендарски", където е завършил..
„Очевидно е, че се полагат усилия от страна на политиците за приемането на еврото от 1 януари 2026 година. Друг въпрос е до колко те се оценяват положително, или отрицателно, тъй като свикнахме да се разделяме, във всяко едно отношение. И всичко, което правим, да го подлагаме на съмнение. Виждате, застъпниците за приемането на страната ни в..
В навечерието на най-светлия български празник – 24 май – ви разказваме за издателя Христо Г. Данов или човекът, който дари книгата на българския народ. Освен основател на модерното книгоиздаване, книгопечатане и книгоразпространение той е бил и всеотдаен кмет на Пловдив. Името му е символ на наука и образование, на вяра в българина...