Конюнктурата за ежедневното докладване на ситуацията между България и Турция е важна, но е далеч от геополитиката. Геополитиката търси решения в бъдещето и бъдещите отношения. Затова България може ежедневно да напомня на Турция за своя интерес, но трябва да не забравя, че дългосрочният ни интерес няма да зависи от тези двустранни срещи и отношения, а отношенията на Турция с ЕС, това заяви в интервю за Радио Пловдив доц. Марин Русев, ръководител на катедра "Регионална и политическа география" в СУ "Св. Климент Охридски".
България трябва да се съобрази с Европейския интерес, но и да поиска цената за това си съобразяване, категоричен е Марин Русев. А ние се предадохме и не търсим цената, смятаме просто, че Западът ще бъде солидарен с нас. Но трябват мощни усилия за възобновяване на силата на Гърция и България като част от Европа. Трябва да се търси прагматизъм, за да можем ние с по-малко армия да изпълняваме функциите си и да не дразним нито Турция, нето Европа.
Марин Русев смята, че най-важен е балансът между краткосрочните ни интереси и дългосрочните събития, които предстоят за цяла Европа. Турция съзнава, че България е вратата й за Европа и политиката на турците към ЕС минава през нашата страна. Въпросът е да няма резонанс между нашата политика и Турция, затова трябва да се откажем от ролята на показалец на ЕС и да убедим Анкара, че става въпрос за български интереси, убеден е Русев.
Затова трябва да се намира балансът, а държавата ни в исторически план е успявала да го стори. Не трябва да се съизмерваме с Гърция в отношенията й с Турция. Гърция е по-равностоен съперник на Турция от нашата страна и затова може да си го позволи. Ние трябва да хвърляме повече усилия в дългосрочните си действия и отношения с Турция.
Очевидно ще се променят параметрите и векторите, с които Турция и ЕС ще контактуват помежду си в идните месеци. Но едно е ясно - позицията и ролята на Турция вече ще са много по-силни, прогнозира доц. Марин Русев, геополитически анализатор.
Многобройни сигнали от измамени клиенти на известна международна финтех компания са постъпили в ГДБОП. Измамниците се представяли за служители от поддръжката на финансовата платформа. Сценариите са различни, а целта е престъпниците, които са от трансгранична организирана престъпна група, да добият достъп до сметката или до данните от банковата..
Маистър-фармацевтите се готвят за протест, ако се въведе задължението аптеките да ползват само регистрирани в НАП софтуери за управление на продажбите. Изискването ще влезе в сила от 1.01.2026 г. и е записано в проектобюджета. Защо се поражда напрежението обясни Димитрия Стайкова, председател на УС на Регионалната фармацевтична колегия в Пловдив. Тя..
Проектът за държавен бюджет има предимно проблеми и доста малко решения, като по никакъв начин не е направен опит за прекъсване на настоящата траектория на развитие на публичните финанси, не са променени фундаментални политики, най- вече що се отнася до раздходите, коментира старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов...
Проектобюджетът за 2026 г. на България няма реална връзка с присъединяването към еврозоната, а очакваната стабилност се оказва по-скоро формална. Това заяви финансистът и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в ефира на Радио Пловдив след като параметрите му разпалиха сериозен дебат и напрежение в социалния диалог. Работодателските организации..
На историческата дата 10 ноември ръководството на ДСБ ще представи в Пловдив платформата pitai.bg. Чрез нея всеки гражданин може да задава въпроси, да прави предложения и да подава сигнали директно към кметове, общински съветници и държавни институции. Платформата pitai.bg дава възможност на всеки български гражданин, включително и на..