Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди век пловдивските управници са знаели как да опазят ценните сгради

| обновено на 24.08.16 в 14:22

Защо пловдивчани наричат Кудоглу – дарителят, защото няма друг като него. И ето сега, през последните дни, пловдивчани са гневни от това, което се случи – изгоряха двата най-красиви тютюневи склада, които на времето Кудоглу дарява на Пловдив. Сега от позицията на времето, от това, което се случва какъв е коментарът на историка и изследовател Владимир Балчев.

Със закон от 1926 г., гласуван в Народното събрание, двата огледални тютюневи склада на Кудоглу, стават собственост на Пловдив. Целта е с приходите от тях да се издържа Дома на благотворителността и народното здраве в бившия хотел „Цар Симеон”, който през 1926 г. също купува Кудоглу, разказа в интервю за Радио Пловдив  Владимир Балчев.

Той припомни, че дарителската си дейност  Кудоглу започва още млад. Най-напред за неговите съселяни от Ксантийско. След това той помага не само на българите, той помага и на турците при болести. Той е трето поколение търговец, има завидно състояние, има много документи за него, за неговата благотворителност и ако се направи една калкулация ще се види, че хиляди пловдивчани са оживели благодарение на този Дом на благотворителността и народното здраве.

Най-страшните болести по това време  - туберкулозата, никога не е имало такова лечение, много добър екип, апаратура. Той – Кудоглу е направил колкото никой друг не е могъл да направи за Пловдив и това, че Пловдив му се отблагодари за всичкото, което е направил за този град с това, че и последната следа от това, което Кудоглу е оставил на града, вече си е отишло. Няма го домът, няма го детският дом, където е построен ресторант, няма го и тютюневият склад, коментира Владимир Балчев

Би трябвало и самата държава да има грижа за тези паметници на културата, категоричен е Балчев. Да, скъпа е поддръжката на паметник на културата, но може би, когато поддържаш такъв паметник трябва да имаш и някакви отстъпки. 

Още през 1936 г. Божидар Здравков – бивш кмет на Пловдив, освобождава собствениците на къщи в Стария град от някои общински такси, за да имат те средства и да имат мотив да възстановят фасадата на къщата и да не я оставят да се срине. Пловдив по това време е бил в отчайващо тежко състояние. Най-красивите къщи Ламартин, Георгиади са били полурухнали.

Първи Божидар Здравков намира точната рецепта – здрав контрол върху кранчетата – когато влизат в общинския бюджет и когато излизат. Много здрав контрол и се оказало, че когато затегнал кранчето Божидар Здравков - дошли 2 милиона. С тези 2 милиона са направили и Бунарджика, и Сахат тепе, паркове са правени и много неща са направени, даде примери от историята на Пловдив историкът.

Цялото интервю на Нели Бистрашка с Владимир Балчев може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03