Защо пловдивчани наричат Кудоглу – дарителят, защото няма друг като него. И ето сега, през последните дни, пловдивчани са гневни от това, което се случи – изгоряха двата най-красиви тютюневи склада, които на времето Кудоглу дарява на Пловдив. Сега от позицията на времето, от това, което се случва какъв е коментарът на историка и изследовател Владимир Балчев.
Със закон от 1926 г., гласуван в Народното събрание, двата огледални тютюневи склада на Кудоглу, стават собственост на Пловдив. Целта е с приходите от тях да се издържа Дома на благотворителността и народното здраве в бившия хотел „Цар Симеон”, който през 1926 г. също купува Кудоглу, разказа в интервю за Радио Пловдив Владимир Балчев.
Той припомни, че дарителската си дейност Кудоглу започва още млад. Най-напред за неговите съселяни от Ксантийско. След това той помага не само на българите, той помага и на турците при болести. Той е трето поколение търговец, има завидно състояние, има много документи за него, за неговата благотворителност и ако се направи една калкулация ще се види, че хиляди пловдивчани са оживели благодарение на този Дом на благотворителността и народното здраве.
Най-страшните болести по това време - туберкулозата, никога не е имало такова лечение, много добър екип, апаратура. Той – Кудоглу е направил колкото никой друг не е могъл да направи за Пловдив и това, че Пловдив му се отблагодари за всичкото, което е направил за този град с това, че и последната следа от това, което Кудоглу е оставил на града, вече си е отишло. Няма го домът, няма го детският дом, където е построен ресторант, няма го и тютюневият склад, коментира Владимир Балчев
Би трябвало и самата държава да има грижа за тези паметници на културата, категоричен е Балчев. Да, скъпа е поддръжката на паметник на културата, но може би, когато поддържаш такъв паметник трябва да имаш и някакви отстъпки.
Още през 1936 г. Божидар Здравков – бивш кмет на Пловдив, освобождава собствениците на къщи в Стария град от някои общински такси, за да имат те средства и да имат мотив да възстановят фасадата на къщата и да не я оставят да се срине. Пловдив по това време е бил в отчайващо тежко състояние. Най-красивите къщи Ламартин, Георгиади са били полурухнали.
Първи Божидар Здравков намира точната рецепта – здрав контрол върху кранчетата – когато влизат в общинския бюджет и когато излизат. Много здрав контрол и се оказало, че когато затегнал кранчето Божидар Здравков - дошли 2 милиона. С тези 2 милиона са направили и Бунарджика, и Сахат тепе, паркове са правени и много неща са направени, даде примери от историята на Пловдив историкът.
Цялото интервю на Нели Бистрашка с Владимир Балчев може да чуете в звуковия файл.Kак да насърчим повече оптимизъм в нашите деца? Или, по-реалистично, как да ги предпазим от песимизма? Започнахме тази тема още в сезон 2 в разговор с психолога Донка Дойчева-Попова . Сега ви представям една изпробвана икономическа техника, която ще ви покаже, че има фактори за успех, които са изцяло във ваша власт. За да я използваме, се налага да..
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..