От 8 до 10 септември Пловдивският университет събира преподаватели и студенти от пет държави да дискутират темата „Живот в кризата: всекидневен живот и превод“. Университетът е домакин на уъркшоп за световната финансова криза, повече от доц. Алексей Пампоров, социолог.
По думите му след Брекзит кризата и социалните кризи вече могат да бъдат предефинирани. От една страна медиите имат огромен дял в начина, по който кризата се отразява, но ако те бъдат използвани неправилно, омразата може да бъде канализирана.
Като пример доц. Пампоров посочи случилото се около Брекзит и факта, че Обединеното кралство сега е пред разпад и има опасност да изпадне в по-зависима ситуация след напускането на ЕС, отколкото е в момента. Ситуацията е патова и медиите в голяма степен съдействат за това, като акумулират в тези случаи страховете на хората.
Най-необходимото усилие на страните от ЕС в момента е да бъде потърсен от тях единен подход към кризата и повече солидарност, защото големият проблем при бежанската вълна бе в това, че държавите решиха да се спасяват поединично, подчерта още доц. Алексей Пампоров.
Повече чуйте в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...