Срещата в Братислава даде много добър сигнал за България. Да се дава такава възможност на български премиер с харизма да очарова, да заема ключова позиция по някои въпроси, да се дава възможност на източноевропейски страни да забележат проблема на България, да забележат и България, е нещо относително ново за един доста дълъг период от време, заяви доц. Марин Русев.
Тъй като това обаче, с което се занимава геополитиката по принцип, не е конюнктурата, а търсенето на сигнали, които да утвърдят или отрекат по-дългосрочни позиции, сега се видя, че България е забелязана не само туристически, но и географски. Очевидно това не е толкова от обич към България, а от страх, че през България в трудни моменти ще тръгнат „лоши вълни“ към най-близката част на Европа – Централна и Източна, както е в класическите журналистически посочвания в тази част на света, мисля, че това е новост, а в по-дългосрочен план – дори и конюнктура.
Доц. Русев уточни, че ако тази новост всъщност е връщане към времената, когато възниква геополитиката и се забелязва ролята на България, макар и с други мотиви, днес виждаме ренесанса на геополитическата значимост като оценка в Западноевропейските страни и най-вече на най-близко разположените нови страни-членки на ЕС и на НАТО. Вишеградската четворка е техен най-добър изразител.
Повече от ясно е, че от географска гледна точка, има обособяване на общ интерес, на общо геополитическо съзнание, има обособяване на позицията на новите. Новите страни-членки пожелаха да бъдат въвлечени в положителните тенденции, които Западна Европа успя да наложи над континента. В същото време е очевидно, че новите страни-членки, като по-второстепенни партньори, не са толкова съгласни на 100 % да се присъединяват към политики, които не са изгодни на Източна Европа. Няма нищо странно в този смисъл, че „опърничавите“ в Европа са Унгария, Полша, т.н. Сега виждаме дори и нашия премиер, който казва, че политиката спрямо България трябва да визира неща, които досега не сме си позволявали да претендираме. Така можем да тълкуваме и думите му, свързани с това, как можем толкова много ресурс да харчим в Афганистан, а да нямаме право да си кажем мнението за афганистанците в Европа. Оформя се някаква линия в поведението, нова позиция, която не е класическата „цепнатина“ между Германия, Франция или Англия, а вече виждаме цепнатина между старата граница на Източна Европа и Западна Европа, подчерта доц. Русев.
България трябва да прецизира позицията си към Турция. И лошото е, че ако там сега се случват неприятни неща, следващата Турция за ЕС ще бъде България като проблем на натрупване на такава кинетична енергия, която да помете значителна част от Европа. Най-важното е да бъде гарантирана стабилността в Турция и който успее да го направи, ще бъде най-желаният партньор на България. Ние не трябва да се бъркаме във вътрешната политика на Турция, да й казваме „това е демократично“, а само да искаме тя да е стабилна. Ако тя се разпадне, вълната е най-силна в началото..... подчерта още доц Марин Русев.
Повече чуйте от звуковия файл.
Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември. Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...
Все повече започва да се утвърждава идеята, че блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели. Каква е..
Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември. Юлиана Николова от Портал..
"При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..
България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна. "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..