Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Нямаме потенциал за растеж през 2017 година

Снимка: БГНЕС

Законопроектът за държавния бюджет бе одобрен тази седмица. Финансовият министър определи рамката като консервативна и изпълнима, а финансисти като рутинна и предпазлива.

Какви са приоритетите, както и ще спази ли кабинетът обещанието за повече средства в образование и здравеопазване - коментираме с Любомир Дацов, член на Фискалния съвет към парламента и един от най-добрите финансисти в сектор "бюджетна политика" у нас.

Любомир Дацов: Увеличаването на доходите става като произвеждаш повече, всъщност като има реална икономика. Ако чакате от бюджета да ви увеличи доходите просто сте от грешната страна на мисленето и на очакванията. Много е сложно да го обясняваме на пенсионерите – сегашната система плаща пенсиите от тези, които работят. Тези, които работят в момента са много малко или ги няма в България,  т. е. няма как пенсиите да са по-високи, независимо кой политик какво им обяснява, защото има едно математическо правило, че ако трима човека работят в една страна и издържат с това един пенсионер, то тогава пенсиите могат да варират между 70 – 75 % от заплатата, която са взимали хората. Ако двама човека работят и издържат един пенсионер, то това ниво на пенсиите може да бъде между 50 – 55 % от заплатата, която те са взимали. Но това, когато, както е в България, имаме съотношение един работещ – един пенсионер тогава пенсията не може по никакъв начин да бъде по-голяма от 40 – 45 %, независимо колко са големи социалните осигуровки просто, защото има един такъв праг, над който ако ги вдигнеш просто хората не плащат, защото няма как да си го позволят. Те и без това социалните осигуровки в момента не са малки. Така че при тази система, която съществува, а друга горе-долу по-добра трудно е  да се каже, че е измислена, това е ситуацията в България. Всички други обещания, които идват от някакъв друг сектор просто са политически внушения, но не са свързани с реалността. Дали политиците или самите хора са виновни за демографията, за раждаемостта и за останалите неща, което е основната причина за тези нива е много дълъг разговор.

Това, което може да направи бюджета – бюджетът може да даде една стабилна рамка, първо, за развитие на икономиката, защото той регламентира тези отношения. Ръстът е много малък в сравнение например с Румъния, но в сравнение с много от другите страни в Европа е, да кажем, нормален. Заложен е около 2,5 процента ръст за следващата година, който ще бъде по-нисък от тази година, защото просто през следващата година има много неясноти, рискове, има забавяне на световната икономика. Виждаме, че има такива политически събития като войни в близките на нас държави като Сирия, ако щете, скритата война в Украйна  - също дава отражение. Така че има много рискове и неизвестности в света, които за съжаление все повече и повече са задълбочават и това дава отражение и върху търговията, и от там върху икономическата динамика и заетостта. Следващата година е с много предизвикателства, но друг е въпросът, че изчисленията, които правим ние - нямаме потенциал за растеж, т. е. дори да имаше много, много благоприятни условия в света, които да подпомагат нашите износи и от там заетостта, нямаше да бъде кой знае колко по-голям растежът за достатъчно дълъг период, защото  в една година може да има нагоре – надолу вариации, но ако го осредните за няколко години той не може да бъде много висок – щеше да бъде например около 3 – 3,2 % или нещо подобно. А България, за да достигне средното ниво на качество на живот трябва да расте изпреварващо с разлика то 3 до 4 % спрямо средното ниво за Европа, което ще рече, че ние трябва да имаме между 5 и 6 % устойчиво няколко години растеж, за да се придвижим напред.

С моите пари да ме подпомагате, защото данъците са на хората, те не са на правителството, така че от тази гледна точка – да, има едно подпомагане и пренасочване парите на обществото в посока към крайно нуждаещите се или това трябва да бъде принципът. Аз не съм много сигурен, че това е точно така, защото ако погледнете няма система в бюджета, която действително да потвърждава  това нещо, т. е. бюджетът още се планира още количествено – едни пари отиват някъде, но какъв е ефектът в момента системата не съществува да бъде изменен този текст. Това е много условно твърдение. Но ако трябва да подреждаме приоритети поне това, което аз виждам от числата, на първо място е  отбраната и сигурността.

За здраве има повече пари. Аз съм човекът, който поне от 2005 г.  твърди, че при този модел, който съществува в момента той си е някакъв български такъв побългарен модел, който е достатъчно изкривен, съжалявам да го кажа, трудно могат да бъдат решени проблемите, които от години стоят на повърхността.

Всъщност големият проблем е, че съществува една здравна каса и тя не може да осигури система, първо, на контрол достатъчно добър и, второ, на система на селектиране на качеството, т. е. стимулиране на болниците да предоставят едно по-добро качество. От там идва всъщност проблемът. Иначе парите за следващата година традиционно ако погледнете за здравеопазването пари винаги са се давали и е имало винаги достатъчно увеличение на средствата независимо, че спрямо другите държави парите за здравеопазване спрямо другите държави в България са относително ниски, но ако ги погледнете с доплащанията, които прави населението, те са нормално средноевропейско ниво. Така че по-скоро тук разговорът трябва да бъде за насочването на парите, за ефективността на тези пари в самата здравна система и има редица отговори, които например скандали с ваксините просто са олицетворение на това, което трябва да питаме, непропорционалното нарастване на сумите за лекарства, което поставя образно казано поставя много такива въпроси, които са нелицеприятни.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Участието на БСП във властта е по-скоро компромис, а не победа

Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица  Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..

обновено на 16.01.25 в 16:29

Всяка партия в правителството гони свои прагматични цели

Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след  последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се  каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..

публикувано на 16.01.25 в 16:12

Железниците днес са по-зле отколкото преди 30-40 г.

Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години.   Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...

публикувано на 16.01.25 в 15:47
Татяна Буруджиева

Излизаме от цикъла на предсрочни избори

Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..

публикувано на 16.01.25 в 10:41
Михаил Екимджиев

Без отстраняване на Сарафов от поста му катарзисът е невъзможен

Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов.  И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..

публикувано на 16.01.25 в 10:30