Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Марк Аврелий

| обновено на 07.12.16 в 09:48

Император Марк Аврелий, философ – така обозначаваме духа на един човек, който е жив и до днес, независимо че тялото му е разсипано в прах преди 19 века. 

„Душица си, която мъкне труп” – с тези думи, според някои твърде драстичен, а според други - просто безпощаден, но честен начин да се постави реалността на мястото ѝ, Марк Аврелий се обръща към невидимата, но вечна искрица в себе си. Прави го в единствената си книга, която дори не е книга, а нещо като философски дневник, предназначен само за неговите собствени очи. 

Друг е въпросът, че ние, с измисленото право на хора от следващите поколения, с наглото си любопитство към временното и неистовата си жажда за вечното, безсрамно и с удоволствие четем този текст. Той дори няма заглавие, затова е известен с много заглавия. Англоезичният свят нарича  книгата на Марк Аврелий „Медитации”, а в България тя е озаглавена „Към себе си”.

Музика от античен Рим

Марк Аврелий е последният от поредицата тъй наречени „петима добри римски императори”. Преди него са Нарва, Траян, Адриан и Антонинус Пиус, което ще рече „милостивият”. „Тези петимата - пише в началото на 16 век прочутият политически философ Николо Макиавели – нямаха нужда от преториански кохорти или от безбройни легиони, за да ги пазят, те бяха защитавани от собствения си добър живот, от добрата воля на своите поданици и закрепването на Сената”. 

Едуард Гибън, известният британски историк от 18 век пък твърди, че тяхното управление е „време, когато Римската империя бе управлявана от абсолютна власт, подчинена на мъдростта и добродетелта”. „Ако човек трябва да определи период в историята на света, през който човешката раса е най-щастлива и успешна, той би трябвало без колебание да посочи времето между смъртта на Домициан и възкачването на Комод” – уточнява Гибън. Този период продължава по-малко от век, той започва през 96-та и свършва през 180-та година от н. е. със смъртта на Марк Аврелий. Сред основните причини за доброто управление тогава се сочи факта, че и петимата императори са осиновени и подготвени специално за поста от своите предшественици, докато наследяването на властта по кръвна линия преди и след тях е пагубно. 

Въпреки че е истински мъдрец обаче, точно император Марк Аврелий, нарушава тази традиция. Той дава властта на сина си Комод и с това проваля поредният опит да се реализира идеята на Платон за прекрасния свят, в който бихме живели, ако държавата се управляваше от философи, тоест, от разума, съчетан със стремежа към добро. Разбира се, уверенията за прекрасното време, настанало в Рим при управлението на тези петима императори, трябва да се възприема с цялата му условност. Да, със сигурност, от гледна точка на запазване и развитие на империята, Рим е управляван по-добре тогава в сравнение с времето на другите императори. Но това не отменя нищо от дивашките прояви в империята, свързани с нищожната цена на човешкия живот и общия упадък на нравите.  

 Музика от античен Рим 

Марк Аврелий е роден през 121 година в голямото семейно имение на Целий, един от прочутите хълмове на Рим. Бащиният му род е от малко градче край Кордоба, Испания, семейството е от конническото съсловие и поколения предшественици заемат високи постове в управлението на империята. Майчиният му род също е благороден, а и много богат, един от най-богатите в цял Рим. Огромното състояние е наследство, получено от бабата на Марк и оставено впоследствие на майка му. 

Снимка

Баща му умира, когато момчето е на три, а контактът с майката, както е по римската аристократическа традиция, не е много чест и силен. Малкият фактически е отгледан, възпитан и обучен от своите дядовци. Въпреки това, дори в късните години, когато пише „Към себе си”, Марк Аврелий започва с трогателни и дълбоки пасажи за духовното наследство, което е получил. „От спомена за доброто име на моя родител – скромността и поведението на мъж”. „От майка си благочестието, щедростта и въздържанието – не само от злосторно действие, но и от достигане до такава мисъл, още – простотата във всекидневието и как да се държа далеч от пътищата на богатите”. 

Лицемерно ли ви звучи – сам неимоверно богат и застанал на върха на тогавашния свят, Марк Аврелий напомня – не на нас, а на себе си - че не трябва да върви в пътя на богатите. Не е лицемерно, искрено е – просто философът-стоик, скрит в този император, прекрасно знае, че суетата, излишните харчове, празните занимания, високомерието, характерни за притежателите на големите пари тогава, пък и сега, изобщо не са най-важното нещо в този живот, че не можеш да отнесеш земните си притежания отвъд, че разумът и доброто на земята са онова, което натежава на небесната ни сметка, отворена от боговете.

Музика от античен Рим

Марк Аврелий се обучава в къщи и за целта са наети най-добрите учители по латински, гръцки, риторика и различни изкуства. Още млад, той се запознава и с философията -  доколкото е известно, един от неговите учители по рисуване му дава книгата „Беседи” на стоика Епиктет. 

Следвайки един добър предразсъдък обаче, Марк Аврелий задържа порива си и оставя задълбочените занимания с любомъдрието за по-късно, когато узрее достатъчно. Да, той се отдава изцяло на философията чак на 25, но никога повече не се разделя с нея. Аврелий е известен като един от късните представители на стоицизма - учение, възникнало в Атина около 300 години преди Христа, създадено от Зенон от Китион. Стоицизмът акцентира върху изследването и практикуването на добродетелта, придържането към балансирано и спокойно поведение, постигането на благопристоен живот съобразно природата. За него е характерна вярата в отвъдния живот и дори прераждането на душата, докато земното битие се разглежда като силно детерминирано – а, след като човек не може да избяга от съдбата си, най-добре да я приеме с гордо вдигната глава. Марк Аврелий следва, но и доразвива стоическата философия. 

Преди него стоиците разглеждат две основни начала – тялото и душата, но той не просто добавя, а и поставя за ръководно третото начало – разума. Каква е идеята? Най-грубо казано – трябва да приведеш разума си в съгласие с природното цяло и благодарение на това да постигнеш безстрастие, защото точно в съгласието с всеобщия разум, се състои човешкото щастие.

Музика от античен Рим 

Семейството на Марк Аврелий има кръвна връзка с император Адриан. В един момент той забелязва юношата, който се върти из двореца, оценява качествата му, сгодява го за дъщеря си и го гласи за бъдещ император. Марк е твърде млад обаче, затова, щом усеща края, Адриан осиновява Антониус Пиус, провъзгласява го за приемник на трона, но го заклева той пък да осинови и обучи Марк Аврелий, който да го наследи. 

Така и става. Пиус веднага разтрогва годежа на Марк и го сгодява за своята дъщеря Фаустина, която по-късно му ражда поне 13 деца, повечето от които умират. Това изобилие може да се обясни по два начина. Първият - философът-стоик Марк Аврелий, призван да не се поддава на страстите, в „Към себе си” описва секса твърде натуралистично и леко пренебрежително - „триене на черво в черво”. Обаче за човека Марк Аврелий явно е трудно да остане безстрастен към описаното триене, така че го практикува редовно. Втората възможност е, че поне част от децата не са негови, а плод на напълно нефилософското поведение на жена му Фаустина. Според стигналата чак до нас мълва от онова време, тя е известна като „втората Месалина”. Твърди се даже, че най-вероятно Комод, синът, когото Марк Аврелий оставя за свой наследник и който повежда империята към пълния провал, е син всъщност на известен гладиатор. Така или иначе, истинската истина вече няма как да разберем. Но важното е, че императорът не само не обръща внимание на слуховете, но и винаги защитава жена си, въпреки намеците в книгата за горчивините, които му носят и тя, и синът му, Комод. 

Така или иначе, когато през 161 година Марк Аврелий поема империята, Рим има два големи проблема – партите в Азия и германските племена в Европа. Колкото и да не му се ще да се занимава с походи, които го отклоняват от философията и увреждат крехкото му здраве, той воюва и то успешно. Прави и известни реформи в съдебната, социалната и политическата система на Рим. Например - обявява практически пълна свобода на словото, оставя безнаказани дори личните обиди и нападки срещу императора. Като цяло Марк Аврелий е наистина „добър” император. През 180 година той умира на дунавската граница, в днешна Виена, най-вероятно покосен от чумата, която армията донася от източните земи след войната с партите. С него е прочутият римски доктор Гален, който твърди, че последните думи на Марк Аврелий, императорът-философ, гласят: „Е, най-после ще мога наистина да остана сам със себе си”.

Римски имперски марш 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Поливалентният Петър Г. Рей открива изложба в Пловдив

Откриването на лимитираната експозиция и представянето на стихосбирката „Гвоздеи кръстни“ е тази вечер, от 18 часа в галерия „PIESA“.  Изложбата „Преодоляване" е покана за вътрешно пътуване и изследване на необятността на духовното, и творческото пространство. Тя предизвиква зрителя да се потопи в свят отвъд физическата реалност, където..

обновено на 02.10.24 в 13:08

Изложба в НБ "Иван Вазов" открива дейността на Инър Уийл

В Народна библиотека "Иван Вазов" тази вечер се открива изложба, която разказва за 100 годишнината на Инър Уийл Клубовете по света.  В Пловдив международната женска организация съществува от близо 30 години и има поредица благотворителни каузи, включително насочени и към украинските бежанци и децата сираци.  Събеседник по темата е паспрезидентът на..

публикувано на 02.10.24 в 10:00

Детският оркестър "Дивизи" ще има серия от концерти в Пловдив

Детският симфоничен оркестър "Дивизи" - Пловдив ще представи своята наситена програма до Коледа и Нова година. Повече за новите проекти, по които работят децата и техните преподаватели разказват организаторът  Албена Бяндова и Диана Петкова , ръководител на проекта, който се реализира с финансиране от Национален фонд култура. В началото на..

публикувано на 02.10.24 в 09:32

АМТИИ превръща емблематични места в зони за изкуство и култура

АМТИИ обединява изкуството и природата в поредица от събития от днес до 11 октомври, като превръща емблематични пространство в центъра на Пловдив в зони за изкуство и култура. Проектът на Академията, обединяващ философията за симбиоза на природните науки и дизайна на човешките отношения, е озаглавен „Пермакултура – пространства и изкуство“...

публикувано на 02.10.24 в 05:39

Галерия SIGNA представя изложба на проф. Кирил Божков

Галерия SIGNA представя изложба живопис на проф. д-р Кирил Божков по случай неговия 60-годишен юбилей.  В пространството на галерията авторът гостува за пети път с оригинални творби. Безспорен талант, опитен художник и преподавател, проф. Божков е добре познато име в страната и чужбина.  За себе си творецът казва: „Това съм аз, когато..

публикувано на 02.10.24 в 05:35