С какво ще запомним бурната 2016 г. ние, българите, кои бяха най-важните събития за жителите на Европа и какви заявки за политическото бъдеще прави новата 2017 г., за това разговаряме с политолога доц. Иво Инджов от Великотърновския университет.
Той очерта две събития като водещи за България - провалът за българската кандидатура за ООН след смяната на номинацията на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева и убедителната победа на Румен Радев в президентските избори. Този вот беше анти ГЕРБ, а резултатите от референдума, иницииран от Слави Трифонов, показаха, че гражданите имат негативно отношение към цялата политическа класа – посочи Инджов.
Той прогнозира, че в следващите години няма да има стабилно управление в България. Периодът ще наподобява началото на 90-те с непълни парламентарни мандати и честа смяна на кабинети.
Ще се засилва появата на т.нар антисистемни играчи, освен Марешки в дясното, предстои поява на подобни и вляво от центъра на политическия спектър.
Националистическото и популистко говорене е тенденция, която е черта на тази политическа година както от България, така и в Европа и света - каза Иво Инджов.
В световен мащаб - победата на Доналд Тръмп и Брекзит са двете събития, които се открояват като най- съществени.
Темите, които те зададоха ще са водещи в изборните кампании, които предстоят.
С интерес през 2017 година ще се следят изборите в Германия и съдбата на Ангела Меркел след политиката й на отворени врати спрямо мигрантите, както и какво ще се случи на президентските избори във Франция и до къде ще стигне Марин Льо Пен.
По отношение на бъдещето на Европейския съюз, където тези процеси ще имат отражение - Инджов посочи, че и двата досега популярни пътя на развитие не са особено удачни - нито федералистичния, който се видя че няма да сработи, нито националистическият, който води към разпад.
Според анализатора най- добре е да се запази интеграцията, но Европа да стане Европа на гражданите, и вместо правителствата, с повече референдуми и преки избори да се вземат решенията.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..