В деня, когато почитаме всички онези специалисти, помагащи на живота да се появи на бял свят, да не забравяме, че те са отговорни поне за два от тях едновременно – на майката и на детето й. За мисията на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите и др. Специалисти „в бяло“ в Деня на родилната помощ – 21 януари – събеседник е д.м.н. д-р Борислав Иванов.
Д-р Иванов е роден Битоля, Македония, син е на известен АГ специалист Йован Иванов. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив, а после специализира фетална медицина в престижния Кралски колеж в Лондон, а след това и в Италия, Словения, Турция, Хърватска, където специализира ултразвукова диагностика.
Д.м.н. д-р Борислав Иванов: Голяма хубава изненада беше за мен, когато дойдох в България и видях, че този празник, който никъде другаде не се чества, тук вече се отбелязва повече от 60 години. Празникът е много хубав, защото включва в себе си комбинацията между хубавото, чудото и магията, божественото нещо. Господ може би не може да е навсякъде и затова е създал майките. На този ден честваме бременността, идването на света на новото Нещо, раждането. Щастлив съм, че упражнявам тази професия и че мога да бъда в услуга на всички бременни жени тук.
В днешно време и медицината, и ежедневните нужди на хората се променят и затова вземането на решение да имаш дете е нещо велико. То е равнозначно на това да вземеш решение сърцето ти да се разхожда извън твоето тяло. В този момент обаче на чист индивидуализъм ние, като цивилизация и общество, започваме да мислим повече за своята реализация, бъдеще, как да вземем повече от живота и раждането на дете остава за по-късен план след апартамента, професионалното развитие и т.н. Границата на възрастта за раждане на дете се измества. Някога в Европа, особено в Англия, тя беше над 29, 31 години. У нас също е така и възрастта се покачва още повече. Ние обаче забравяме за физиологичната способност на тялото да ражда деца. Трябва да намерим златната среда за това как да живеем пълноценен живот и да не забравяме за семейството. Един афоризъм казва: „Кой е по-голям от царя? Детето“, Къща без деца е празна. Майката за детето е като дъждът - за децата. Ако майката е щастлива, бебето ще бъде щастливо. След раждането на едно дете цялата концепция за живота се променя. Храбростта, силата и любовта трябва да бъдат на първо място и ако ги има, може би по-лесно ще се взимат решенията. Майката създава дете. Детето е цялостно отражение на семейството. Семейството пък е цялостно отражение на социалната среда. Оттам е Обществото, а от него зависи Цивилизацията ни. Ако искаме да подпомогнем този процес, трябва да има повече деца.
Повече чуйте от звуковия файл:
Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..
Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..
Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години. Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..