След една тревожна нощ и последвал още по-тревожен и натежал от очаквания ден, петият български президент ген. Румен Радев събра избраните от него служебни министри. Кои са те, ще стане известно до часове, но совалките са на финалната права. Ще упражни ли обаче функциите си адекватно на закона в краткото време от своето битуване на политическата писта поредният служебен кабинет и коя от възможностите за реализация на потенциала си ще избере кабинетът – радикалната или козметичната – политологът и преподавател НБУ Любомир Стефанов.
Любомир Стефанов: Назначаването на проф. Герджиков за служебен премиер е отворен вход към всички политически партии в настоящия момент и сигнал за демонстриране на административен кооперативен характер на служебното Правителството, какъвто трябва да бъде и какъвто е дефиниран по Конституция.
Президентът Радев назначава служебен кабинет, воден от проф. Герджиков и включва доста интересни лица, без да са окончателно потвърдени към настоящия момент всички, с една основна цел – да администрират предстоящите избори, насрочени за 26 март – Страстната седмица преди Великден. Това е сигнал за успокояване на бурната политическа атмосфера от последните няколко месеца в Парламента и в централата на всяка една политическа партия, като им даде възможност да се фокусират за основното пред тях - подобаващо представяне на изборите. Това означава не само да изсипват политически обещания върху главите на гражданите, но и да чуят какво ние искаме да ни се случи през следващите четири години.
Назначаването на проф.Герджиков, който е отдалечен и от БСП, и от ГЕРБ, дава позитивен сигнал от страна на президента, че желае да създаде среда, в която да се случват нещата по логиката на откритата и честна конкуренция, а не - по логиката на скритите капани, осигуряващи преднина на някои от основните политически партии.
Ако има достатъчно отчетливо формулирана инициатива, която да спечели за краткото време от живота на служебния кабинет обществена подкрепа, тя може да бъде впоследствие превърната и в политика. Примерно идеята на един от лидерите на новата формация „Да България“ Христо Иванов, който беше служебен министър на Правосъдието в кабинета на Марин Райков и впоследствие стана министър на Правосъдието във втория кабинет на Борисов, РБ, ПФ и АБВ и успя да разгърне в някаква степен стратегията за реформа в съдебната власт – нещо, което „му изяде главата“ и стана причина за неговата оставка и срина впоследствие политическата му кариера. Възможно е и сега някои от министрите в служебния кабинет да се окажат „ежедневно работещи“, т.е. прагматични и да бъде събрана около тях изненадващо подкрепа, която да бъде артикулирана впоследствие като политики. Въпросът е дали това няма да остане някакво частно начинание, да увисне без политическа подкрепа или вследствие на натиска на нас, гражданите, да стане Закон или дългосрочна политика. Предстои да видим.
Повече чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...