След една тревожна нощ и последвал още по-тревожен и натежал от очаквания ден, петият български президент ген. Румен Радев събра избраните от него служебни министри. Кои са те, ще стане известно до часове, но совалките са на финалната права. Ще упражни ли обаче функциите си адекватно на закона в краткото време от своето битуване на политическата писта поредният служебен кабинет и коя от възможностите за реализация на потенциала си ще избере кабинетът – радикалната или козметичната – политологът и преподавател НБУ Любомир Стефанов.
Любомир Стефанов: Назначаването на проф. Герджиков за служебен премиер е отворен вход към всички политически партии в настоящия момент и сигнал за демонстриране на административен кооперативен характер на служебното Правителството, какъвто трябва да бъде и какъвто е дефиниран по Конституция.
Президентът Радев назначава служебен кабинет, воден от проф. Герджиков и включва доста интересни лица, без да са окончателно потвърдени към настоящия момент всички, с една основна цел – да администрират предстоящите избори, насрочени за 26 март – Страстната седмица преди Великден. Това е сигнал за успокояване на бурната политическа атмосфера от последните няколко месеца в Парламента и в централата на всяка една политическа партия, като им даде възможност да се фокусират за основното пред тях - подобаващо представяне на изборите. Това означава не само да изсипват политически обещания върху главите на гражданите, но и да чуят какво ние искаме да ни се случи през следващите четири години.
Назначаването на проф.Герджиков, който е отдалечен и от БСП, и от ГЕРБ, дава позитивен сигнал от страна на президента, че желае да създаде среда, в която да се случват нещата по логиката на откритата и честна конкуренция, а не - по логиката на скритите капани, осигуряващи преднина на някои от основните политически партии.
Ако има достатъчно отчетливо формулирана инициатива, която да спечели за краткото време от живота на служебния кабинет обществена подкрепа, тя може да бъде впоследствие превърната и в политика. Примерно идеята на един от лидерите на новата формация „Да България“ Христо Иванов, който беше служебен министър на Правосъдието в кабинета на Марин Райков и впоследствие стана министър на Правосъдието във втория кабинет на Борисов, РБ, ПФ и АБВ и успя да разгърне в някаква степен стратегията за реформа в съдебната власт – нещо, което „му изяде главата“ и стана причина за неговата оставка и срина впоследствие политическата му кариера. Възможно е и сега някои от министрите в служебния кабинет да се окажат „ежедневно работещи“, т.е. прагматични и да бъде събрана около тях изненадващо подкрепа, която да бъде артикулирана впоследствие като политики. Въпросът е дали това няма да остане някакво частно начинание, да увисне без политическа подкрепа или вследствие на натиска на нас, гражданите, да стане Закон или дългосрочна политика. Предстои да видим.
Повече чуйте от звуковия файл:
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...