За увеличаване на доходите е необходим механизъм

 Правителството е задължено да прави  консултации със социалните партньори, но когато не ги направи, общо взето никой не може да му потърси отговорност.   Видяхме се с г-н  Гълъб Донев малко преди да стане министър, така че поговорихме за разни неща. Те имат да вършат текуща работа, вие споменахте, вече свързана с организирането на изборите и разбира се, като че ли по-важната тема е българското председателство на Европейския съюз, защото ме е страх, че ние там сме в състояние да се провалим с трясък, ако нещата започнат да се случват по-бързо, защото ремонтът на НДК няма да е достатъчно нещо, за да се отчетем като добре представила се държава, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. 

Утре имаме една среща с министъра на труда, на която той ни покани да обменим мисли за това, какво трябва да се направи. На предварителната среща ние му казахме, според нас, няма никакъв проблем в рамките на тези два месеца да се хванем с определянето на механизма за определянето, извинете за тавтологията, на минималната работна заплата.  Още повече, че един такъв дебат със служебно Правителство ще бъде освободен от  традиционните политически веяния, които се случват в такива разговори. Би бил чисто експертен и това би го направило по-полезен.

Не мога да я разбера тази съпротива от страна на работодателите и никога не съм я разбирал  - да се бориш срещу минималната работна заплата в една държава, в която доходите са на ниво, което на всички ни е известно. Вместо да седнем всички да помислим заедно за някакъв механизъм, по който да гарантираме увеличаване на доходите, да го наречем така кохезионно увеличаване на доходите, т. е. да постигнем някакви нива, приемливи за ЕС, част от който сме, ние се занимаваме с минималната работна заплата. Абсурдно е такова поведение и то не е от вчера. Когато за първи път седнах на заседание на НСТС казах, че се занимавах с минималната работна заплата и от тогава  досега не съм чул нищо ново да се каже по тази тема и от никого. Нищо ново от никого – и от тях, и от нас и един и същи неща се превъртат  и така.  Нека да кажем, че това, което ние предлагаме и между другото го предлагаме от 2005 г. , напоследък Асоциацията на индустриалния капитал  предлага нов прочит  на нашето предложение, но то в 90 % е същото, минималната работна да се определя по  отрасли и браншове по подобие на минималните осигурителни доходи в преговори между съответните синдикални и работодателски организации и така да се преценяват възможностите на всеки отделен отрасъл за нарастване на заплатите в него.

Аз не обичам да гледам толкова буквално и толкова късо и елементарно на това какво някой някъде е направил, защото този някой някъде е направил нещо в съвсем други условия, със съвсем различни хора, със съвсем различни виждания, но са преследвали една цел, докато ние нямаме тази цел. Ако ние си поставим цел, най-вероятно ще намерим и български път за постигането й, но вместо да търсим тази възможност, ние  се занимаваме основно с работодателите как да борят заплатите, което е абсурдно.

Илюзия е да има приемственост между кабинетите. Всеки кабинет, дори всеки председателстващ на НСТС пренася в диалога себе си. Това научих за всичките тези вече 23 години, в които аз водя делегацията на "Подкрепа" в този диалог. Различно е според  нагласите на всеки един човек. Сега ще видим д-р Семерджиев, който има немалко опит, и  е доста отдавна във всичките тези неща,  той какъв подход би показал и дали ще има отворената мисъл, извън здравеопазването, да погледне на нещата.  Той е интелигентен човек и мисля, че поне качества не му липсват, въпрос е дали ще ги изяви, дали ще има характер.

В рамките на тези два месеца е достатъчно това да направим. Нито ще имаме време да се занимаваме с Наредбата за работното време, която също иска много сериозен прочит и преглед дотолкова, доколкото  нещата там са силно объркани още от времето, когато ние въведохме в нашето законодателство изискването на европейската директива. Проблемът е много голям с отчитането на работното време. Не знам дали знаят вашите слушатели, но ние сме страната, която полага най-много труд в ЕС на глава от населението и това е тема, по която трябва непременно да се работи. Има неща, свързани с условията на труд, еднодневните трудови договори. Тя е една цяла камара неща, които е абсурд да си поставим за цел да решим в рамките на два месеца. Вижте, въпросът със заплащането в една държава е единствено и само политически и никакъв друг. Тези приказки бла-бла, които ги говорят някакви хора, които се наричат икономисти, това са глупости, защото икономиката не е наука, икономиката е идеология, ако икономиката беше наука, беше лесно. Но тогава, когато върху един факт могат да се направят два противоположни извода, значи става дума за нещо друго. Та въпросът за заплащането в една държава е само и единствено политически и нашата държава от години е абдикирала от тази територия. Нещо по-лошо, преди около 20 г. тогавашният министър-председател каза, че конкурентното предимство на България е, че има квалифицирана работна ръка, която е готова да работи за ниски заплати. Само че тези две неща могат да се съчетаят в едно само в диктатура. В свободен пазар не можеш да имаш едновременно ниски заплати и  квалифицирана работна сила. Ние го научихме това нещо на собствения си гръб, нали, защото при ниските заплати работната ни сила я няма. И тези работодатели, които сега борят минималната работна заплата и доходите на следващото заседание мрънкат, че нямат работници. Няма да има, как ще има. Та ще видим как ще се подредят нещата.