Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Изкуството да живеем заедно"

Пловдивчанинът д-р Иван Ботев и екип от японски професори са в Пловдив, за осъществяване на българо-японския порект "Изкуството да живеем заедно." Той е насочен предимно  към децата- бежанци и мигранти в България, които учат в български училища, за да им помогнат да се приобщят чрез образование. 

Иван Ботев е пловдивчанин, който от 12 години живее в Токио, а от четири години преподава в университета "Тойо".

Заедно с японския екип,  ще се срещнат с деца на бежанци и мигранти, които учат в пловдивски детски градини и училища. 

Иван Ботев: Проблемът по-скоро не е в Япония. Той е в други части по света, както знаем, в Близкия изток и Европа, но фондация „Тойота” одобри нашия проект, защото видя, че този проблем ще се влоши преди да се подобри и решиха да ни помогнат финансово, за да започнем да работим по подобряването на тази ситуация.

Ние искаме да работим с деца и семейства, които искат да останат в България, а не тези, които сега са по лагерите и изчакват до продължат и ползват България като транзитна зона. Говорим за тези хора, които искат да направят България своя нова родина и да останат тук. На тях им трябва ново чувство за принадлежност, което за съжаление липсва при младите хора в България, така че ние не се фокусираме само върху децата на бежанците, но и върху техните съученици българчета. Има, има такива, които остават да живеят в България, в Пловдив, избягали са от войната, няма връщане назад и правят България своя родина и избират Пловдив като свой нов роден град.

Ние вярваме, че чрез образование децата най-добре могат да бъдат интегрирани, което е най-важният елемент, те да се чувстват добре и вече като по-големи да започнат да допринасят за подобряване на ситуацията, изобщо в България като цяло, а да не се чувстват отхвърлени и игнорирани. 

Ние искаме да ползваме дългогодишния опит на нашите японски колеги и с мен са трима професори от Япония специалисти в различни сфери като най-възрастният от тях дълги години се занимава с детска литература, специализирана детска литература под формата на книжки с картинки като той ги е подбирал вече над 20 г. и има вече колекция от над две хиляди книжки и е подбрал за тези наши срещи в Пловдив голям брой книжки, които от днес започваме да четем на деца както българчета, таза и бежанци в детски градини и училища.

Споменах интегриране, споменах, че образованието играе важна роля. Проф. Ендо, който днес е с мен в Пловдив, от дълги години се занимава с тази детска литература и практическият му опит показва, че хора в Япония в малки градове и села, които са загубили идентичност, загубили са чувството за принадлежност чрез тези проекти на създаване на нови книжки от самите тях, на четене на различни книжки те разбират, че това, което го вземат за даденост, което виждат всеки ден всъщност има история и има традиция и започва да го вижда с други очи, така че дългогодишната практика показва това и аз точно тази учебна година приключих с докторантурата си и моята задача беше да докажа от академична гледна точка защо това се случва, защо тази литература достига тези цели.

В България мигрантският проблем не е толкова силен, колкото в някои западни страни като Германия, Франция, Белгия и Швеция, но това, което всички знаем е, че ние се стопяваме като нация. Япония има много подобен проблем – много възрастни хора, много по-малко млади хора, това означава, че пенсионният фонд се стопява, един млад човек трябва да издържа трима възрастни пенсионирани хора, това ще се случи и в България.  Така, че според мен лично, макар че като човек,  който живее доста далече от България,  ние трябва да ги приемем бежанците, тази част от тях, тези, които наистина искат да останат и да допринесат нещо за нашето общество с нещо, което могат, но това трябва да хванем от най-ранна възраст техните деца и нашият проект се занимава точно  с тази част.  Но изследвания от цял свят показват, че хора, които бягат от такива конфликти, след като научат език си намират работа, много от сирийските бежанци са с дипломи за висше образование. Но от нас зависи дали ние ще ги приемем и ще им помогнем да се включат към процеса на подобряване на България или ние ще ги игнорираме и ще останем сами да работим по този въпрос.

Нашият проект не се занимава само с деца-бежанци. Нашият проект обхваща всички деца, бъдещето на Българя, които трябва да живеят в хармония заедно.

В Америка, където съм учил, ми хареса много, но намерих място за себе си  под слънцето в Япония. Тогава се върнах да продължа образованието си в Пловдивския университет и завърших магистратура с английски език и сега преподавам английски език на японци, които искат да идат в чужбина. От април месец, когато започва учебната година при нас в Япония ще имаме и пловдивчанин в нашия университет на пълна стипендия в най-новия факултет, който откриваме април месец.

Аз искам най-доброто за Българя и това, че съм в Япония  и съм стигнал някакво ниво, при което мога да започна да връщам това, което съм получил аз лично от моята родина, от моя роден град. Мисля, че е време да върнем жеста и българите в чужбина сме много, знаете колко милиона сме и мисля, че ако всеки намери начин да помогне, знам, че много от българите, които са в чужбина помагат, нещата ще потръгнат. 

Д-р Ботев разказа още, че въпреки, че Япония не е засегната от глобалния проблем с ми

грантите, вътре в страната се е появил проблем точно с деца, които след  проблема с  ядрената централа във Фукушима, и на които е отказано приемно семейство.

Цялото интервю с д-р Иван Ботев е в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Иконографията на Рождество Христово

Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..

обновено на 25.12.24 в 09:49

Коледа е миризма на горящ пън и щастието, че сме заедно

"Коледа за мен е съчетание между духовното и земното. Съчетание между самото Рождество, което е един от основните камъни в християнството и земното, защото е имения ми ден. Преди всичко обаче Коледа за мен е миризма на горящ пън, студ навън и щастието, че сме всички заедно". Така описа своите усещания на 25 декември именика Христо Коликов,..

публикувано на 25.12.24 в 08:25

Кметът поздрави пловдивчани за Рождественските празници

Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани с настъпването на светлия християнски празник Рождество Христово. В обръщението си той пожелава на всички здраве, благоденствие и мир. "Коледните празници са време на топлина, споделени мигове и добрина. Време, в което се обръщаме към семейството и приятелите си, споделяме надежда и търсим..

публикувано на 23.12.24 в 14:59

Планове с неизвестен край (част 1)

Училището насърчава децата да са винаги прави, на всяка цена. Но ще им се налага да взимат решения в несигурна среда. В този епизод опитваме да дадем някои насоки за запълване на тази празнота в образованието и възпитанието на децата. В два последователни епизода гостува Весислав Илиев, който споделя опит като ментор от образователната програма за..

публикувано на 23.12.24 в 12:50

И светът, и България се нуждаят от баланс и ценностно съгласие

Тази година е като продължение на предишната, а предишната на предходната и това е лошата тенденция на инерция от Ковид кризата насам, определи доцентът по социология Алексей Пампоров. В глобален план има тенденция на преподреждане, в която за съжаление и "добрите" също показват липса на морален интегритет. Видя се, че светът не е черено - бял. За..

публикувано на 23.12.24 в 10:44