Сдружението „Джордж Маршал – България“ ще отбележи 20-тата годишнина от кандидатстването на страната ни в НАТО. Събитието включва дискусия във Военния клуб в Пловдив за преспективите и предизвикателствата пред България. Един от участниците е Роберт Пшчел – представител на Главната квартира на НАТО – с него разговаря Михаил Миховски.
Радио Пловдив: Какво се промени в НАТО за последните 20 години?
Роберт Пшчел: За 20 години? О, с колко време разполагате, за да ви отговоря. НАТО се променя през цялото време.Защото ако не се променяш, няма да можеш да следваш промените в структурата на сигурността. Например ситуацията през 90-те години на миналия век след края на Студената война, също така разпадането на Варшавския договор. Това променя смисъла и задачите пред НАТО. Ако си спомняте тогава протече период на сътрудничество и стабилизиране на отношенията със страните от бившия Варшавски договор, сред които и България.
След това дойде времето, в което НАТО за първи път ръководеше операция, тази в Босна, след това и в Косово. В следващия период нови страни се присъединиха към организацията. Така че в този период от 20 години, 25 ако искате, НАТО се продължи да се адаптира към политическите промени и предизвикателствата в международната сигурност. Тук имам предвид и работата по защита от кибератаки, операцията по стабилизиране в Афганистан.
НАТО се променя, няма съмнение в това. Просто светът се променя и НАТО трябва да се адаптира. Но същността на организацията-основната и стойност, е в това да е основа за трансатлантическо сътрудничество в сигурността. Това не се променя.
РП: Кои са най-големите предизвикателства пред НАТО – ДАЕШ, Русия?
Роберт Пшчел: Има много предизвикателства пред НАТО в днешно време. Те са и на изток, и на юг, защото трябва да си даваме сметка също и за поведението на САЩ и отношението и към Русия и кризата в Украйна след анексирането на Крим. Разбира се отчитаме и напрежението, което създава тероризмът -както в международен, така и във вътрешен план във всяка държава. На всички тези предизвикателства НАТО опитва да даде правилния отговор. Например ние подкрепяме борбата срещу „Ислямска държава“, всикчи държави от НАТО стоят зад това. Оказваме съдействие на коалицията, която води тази битка, но ние не ръководим действията. Оказваме подкрепа, например със самолетите със системи за ранно предупреждение АУАКС. Разбира се това е едно от големите предизвикателства пред НАТО в днешно време.
РП: Русия реагира остро на ученията на НАТО в акваторията на Черно море. Може ли да очакваме ново засилване на напрежението между Алианса и Москва?
Роберт Пшчел: Какво трябва да се вижда в ученията на НАТО в Черно море? Вие можете да видите информация за това в уебсайт и тази информация е доста изчерпателна. Според мен в този случай и в коментирането му има много митове-за участието на 50 000 души в такова учение и други подобни. В същото време Русия също прави големи учения с участието на хиляди войници, но няма прозрачна информация за това. Затова нека не се концентрираме върху митове, а върху факти. Ученията са нещо номрално за всяка страна и особено за организация за колективна сигурност като НАТО. Ние не заплашваме никого, освен това дейността ни е много открита.
РП: В момента България е в предизборна кампания. От много политици се чуват гласове за преразглеждане на членството в НАТО и напускане на Алианса.
Роберт Пшчел: Вие не трябва да очаквате от НАТО да даде официално какъвто и да е съвет на хората в България затова какви действия да предприемат. Политиците във всяка страна вземат самостоятелни решения. Имаме 28 страни в НАТО и всяка от тях сама решава според интереса си. В крайна сметка НАТО е полезен и дава добър продукт срещу парите, вложени в него.
Държавата ни се нуждае от правителство, което да има финансова дисциплина и да е готово на реформи. Това заяви бившият министър на икономиката Николай Василев дни след като вече имаме сформирано редовно правителство между ГЕРБ, ИТН и БСП. Той подчерта, че е възможно страната ни да има икономическа и финансова стабилност, тъй като ГЕРБ и ИТН..
Това, което се случва в Близкия Изток, е нещо положително - след 15 месеца кървава война, в която бяха убити над 45 000 палестинци и израелци. Това, което става между Израел и Хамас е низ от радикални промени в този регион - споразумението с Хизбула, избора на нов ливански президент, на ново ливанско правителство. Все пак споразумението е много..
В последния епизод от сезона поглеждаме към историята, а и към бъдещето, през очите на едно момиче на 15. Гостува ми дъщеря ми Никол Стоева, която ми каза, че е открила в книгата на Ювал Ноа Харари “Сапиенс” начин на мислене, а не само факти и дати. Харари критикува склонността да гледаме на историята като на линеен разказ, при който резултатите..
България е единствената държава в Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика в онкологията не се заплаща с публични средства. Недопустимо е заплащането на биомаркерната диагностика от НЗОК да продължава за поредна година да се отлага, докато десетки пациенти се борят за живота си и достъпът им до иновативна терапия зависи от тов дали..
Националният изпълнителен съвет (НИС) на СДС на свое заседание е взел единодушно решение да подкрепи правителството на коалиционните си партньори - ГЕРБ, защото това се налага в момента. Това заяви в програма "Точно днес" евродепутатът от ЕНП, седесар и началник на кабинета на президента Петър Стоянов Илия Лазаров. Той припомни, че подобна..
Мъгла
Разкъсана облачност
Предимно облачно