Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Застоят на обществото личи най-вече в политиката

За безуспешните опити да потърсим причините за агресията в правилната посока и  обреченото обществено усилие  за създаване на имунитет срещу краха на ценности, особено в предизборно време -  разговор с писателя Румен Леонидов. 

Общият застой в обществото личи най-много в политиката. Когато се видя, че в нея не могат да бъдат допуснати свободни личности и млади лица – фигури, а не само имена и лица, веднага започна събирането на „полските цветя“ – т.е. които се показват често по телевизията – певци, музиканти, актьори. Това показва, че политическата ни класа е в страхотна паника и търси заместители. Няма честно отношение и истински диалог с избирателя. Самият избирател пък е доста объркан не само отсега, а отдавна е объркан и отчаян и изобщо не си мърда пръста, зада се самоорганизира в общества – нито професионални, нито пък градска или селска линия. Самият факт например е, че нямаме от години  силна партия от БЗНС при условие, че това е едно огромно население у нас. Имаме разделение на населението по линията на етноси, но не – по християндемокрация и атеизъм. Това не вълнува изобщо нашия народ, неговото мнозинство и оттам идват неопределеностите, които се явяват преди всеки избор.  Така идват и обещанията за 1000 лв заплата, 500 лв. пенсии, които се използват по най-безскрупулен начин.

Проблемът е изобщо търсим ли  причината за несъответствията и злините? Когато упрекваме политиците, трябва да си признаем, че и ние сме сред тези, които не ги търсим. И ако се причисляваме все пак към някакво малцинство, което продължава да ги търси тези истини и критерии за съществуване, то тогава сме някаква капка вода в язовира „България“. Ние нямаме чувство за държавност. Тя не е „изработена“ във всеки отделен човек от нас, не говоря само за тълпите. Питаме се сега дали трябва в училищата да има лекари, сестри, защо има насилие. Тези неща ги има във всяко общество, но чак сега се сещаме, че не е зле да има  предварително разработена карта за това, към кое отделение за „Бърза помощ“ да се обади всяко училище, чак сега се сещаме за елементарните неща, които са ни потребни „като въздухът и водата за всяко живо същество“. Не може да чакаме все някой да ни освобождава, да ни спасява, да ни дава и да чакаме пороят да ни наводни къщата, вместо да се застраховаме за някакви си 10,15,20 лв. Че е скъпо, е нелогично. Чакаме попа, държавата, общината, някои друг и това е тъпизъм, който ни държи толокова години вече. Най-лесно е да търсим вината в някой друг, за когото да казваме, че той нищо не е направил. Лошото е, че нашето спасение опира до физическото ни спасение.

Ако Господ е измислен, той е измислен гениално, за да може да има един невидим съдник, а не една неработеща правосъдна система, в която да има уважение и любов, към което човек се стреми. Ние търсим само спасението си само във физически аспект. Нямаме пространството не само за Държава  като мислене, а нямаме пространство изобщо за Битието. Това са извечни неща.  Цинизмът ни е достигнал дотам, че не си задаваме въпроси като „ами ако е така“, а „може ли да бъде така“ и т.н.

Все пак вярвам в доброто, заложено в човека и че у всеки един живее и фашист, и комунист, и крадец, и благороден човек. Зависи на кого ще позволим да се изяви. И ако сбъркаме, да бъдем  способни да се извиним бързо.

Повече чуйте от звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Инициативи като "14 века България в Европа" ни обединяват

Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа".  Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..

обновено на 20.05.24 в 16:38

Учен от Пловдив с рекорден брой награди “Питагор”

Проф. Д-р Милен И. Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив - бе отличен за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. Престижната награда..

публикувано на 20.05.24 в 16:26

Дъждовното и хладно време разваля вкуса на плодовете

Имат ли основание за безпокойство фермерите след дъжовете през последните дни коментира в програма "Ден след ден" доц. Калинка Кузмова, която е агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив. "По принцип влагата е критична в периода около цъвтеж. Така че за зърнено-житните култури, тя е изключително необходима,  защото пшеницата би трябвало да е..

публикувано на 20.05.24 в 15:47
Пламен Ненов (вляво) и Атанас Пеканов.

Заетостта е разпределена неравномерно в регионите

По-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в..

публикувано на 20.05.24 в 15:12

Не очаквам сериозно увеличение на цената за тока

Не очаквам сериозно увеличение на цената на тока от 1 юли за битовите потребители. Това коментира Калоян Стайков , главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, по повод излязлата информация, че токът ще поскъпне с 30%, тъй като АЕЦ – Козлодуй е подал заявление за увеличение на тарифите за бита с толкова. Според него увеличението..

публикувано на 20.05.24 в 10:35