Трябва да се борим за всеки театър

„Точно днес“ актьорската гилдия отбелязва Международния ден на театъра.

Честит празник и на всички българи, които обичат българския театър и имат желанието да се срещаме. Аз искам да уточня, че от 1984 до 1988 г. бях актьор на Пловдивския театър, а от 1988 г. съм в Народния театър, но няколко години пътувах до Пловдив и идвах с огромно, огромно удоволствие да си доиграя някои представления, заяви в интервю за Радио Пловдив Стоян Алексиев.

Актьорът подчерта, че Пловдивския драматичен театър е театър, който си има своите традиции, но по-важното е, че тези традиции се поддържат.

През тези години, когато аз бях в театъра го усетих, прекрасен екип, чудесни хора, които с любов работят, те са изпълнени с любов и обич. Моите колеги от Пловдивския театър - прекрасни са, също и всички служби, един театър, който е мечта. Добре, че политиците все още не са се прицелили в Пловдивския театър. През последните години те се прицелиха в Народния театър. Нека да бъдем откровени на празника, защото няма нужда да се  преструваме и като че ли не съществуваме. Не, ето, това е изборът, който можем да го наречем точно избор. Ние не избираме да бъдем прицелвани, да бъдем стреляни и мисля, че не всеки театър да се бори поотделно за своята независимост, за своята политика по отношение на репертоар, на екип, на всичко, ами да се борим за всеки един театър,  който по някакъв начин е прострелян, заяви Стоян Алексиев.

Той коментира и предизборната кампания у нас.

Разбрах, това което наредиха демагозите. И по-странното е, че народът ни не го разбра. Или населението на България не го разбира като че ли достатъчно. Не знам...Трябва да си нахален ли, трябва да си лъжец ли, за да успееш. Не, нали? Нека да подкрепяме искреността, последователността, а не някой да си сменя непрекъснато костюмите и маските, обясни Стоян Алексиев.

По повод участието на актьорите в листите на различни политически сили

Струва ми се, че има един по-сериозен проблем за нас, българските актьори. Ние започнахме малко повече отколкото е необходимо да се вглеждаме в себе си, да ставаме суетни, егото ни твърде много да се увеличава, а ние трябва да си смалим егото до минимум, до минимум. Нашите персонажи трябва да бъдат разбираеми, те да вълнуват, а не ние актьорите. Персонажите, героите, които излъчваме, посланията, които нашите герои, нашите персонажи излъчват. А твърде много внимание обръщаме на себе си, може би и заради това съм тъжен, допълни още Стоян Алексиев.

Актьорът подчерта, че има много добри млади актьори, но това още не е достатъчно. Там трябва да заработят човещината, социалното мислене, социалните рефлекси, защото тогава ще разберем какво работим, какво репетираме, какво играем, какво излъчваме. Като всички български актьори от предишни поколения, от различни режими, най-вече в диктаторския режим, ние се борехме за истината, искахме да излъчим истината, независимо от персонажа, т. е. тя звънеше и не случайно имаше толкова прекрасни произведения и в театър, и в киното, които и до ден днешен се помнят. Аз преди няколко дни бях в Пловдив и ме спираха хора от по-възрастните поколения, които ми говореха за спектаклите. Те ги помнят, те са пред тях, което означава, че връзката е станала. Та, наистина, не сме за един ден.  Трябва да си подаваме щафетата много приятно, т. е. едни талантливи хора да не останат самотни в своята работа, а да се адаптират към времето, към пространството на сцената, към партньорството, на първо място партньорството.

Цялото интервю със Стоян Алексиев можете да чуете в звуковия файл.