Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Законът за културното наследство пречи на опазване на старините

| обновено на 11.04.17 в 12:52

Дискусия на тема „Съдбата на недвижимото културно-историческо наследство след археологически разкопки" ще се състои „Точно днес“ в столицата.

Дискусия, която е особено актуална през последните години у нас. Паралелно с това се открива и изложбата „Прокуденият дух на траките“, която разказва историята на мегалитния паметник Чолакова могила до хисарското село Старо Железаре. Въпреки огромното желание на гражданското общество, създало специално за целта фондация „Да сапасим коплекса в село Старо Железаре“ за да се продължи проучването, консервацията и социализацията на паметника, и въпреки набраните средства от  кампании, обекта е пред пълно унищожение. Защо – по темата разговаряме с професор Диана Гергова.

Още преди две години, когато ние започнахме тази инициатива и аз я подкрепих - като професионалист и археолог, идеята беше да се спаси един паметник, който беше оставен на разруха и на природните сили. За съжаление, когато един паметник е оставен без грижи под открито небе, състоянието му може само да се влошава. Това беше и причината да бъде направена тази изложба и да предложим една нова дискусия затова защо в България не само, че не опазваме старините си, а даже официални институции пречат това да се случи, заяви професор Гергова.


Тя подчерта, че няма никаква логика в това - волята желанието на един кръг граждани, подкрепени от професионалисти, получили награда за тази своя идея за спасяването на един паметник и да се пречи по чисто административен път, без каквито и да е обяснения.

Полезен ход в момента почти няма, защото самият закон за културното наследство е направен така, че на практика вие нямате ефективен механизъм, който да поощрява или да ви позволи, ако сте недоволни да се оплачете и да доведете докрай един смислен проект. И това е големият проблем, че самият закон за културното наследство пречи да бъдат опазени ефективно нашите старини. Ние всички страдаме от прекалено голямата намеса на администрациите на най-различни нива в решаването на чисто професионални въпроси. Така че тук не става дума само за археолозите, става дума за реставраторите, става дума за архитектите, за проектантите. Всичките в тази област са специалисти, страдат от незачитане на техните авторски права, от незачитане на интелектуалната собственост, от незачитане на проектите им и най-страшното е, че вие няма къде да протестирате и да се оплачете, поради което крайните резултати винаги са в ущърб на паметниците, обясни професор Гергова.

Примерите са много и те са включени в брошурата на професор Диана Гергова "Законът за културното наследство, срещу културното наследство". Тя показва до каква степен клаузите в закона пречат на реализирането на смислени проекти и как поощряват осъществяването на едни абсолютно незаконни и противоречащи  на основните принципи на реставрацията дейности.

В конкретния случай за Старо Железаре, първоначално имахме подкрепата на Министерството на културата. След това обаче не беше издадено разрешително за продължаване на самите проучвания,  на които ние направихме предварителни геофизични проучвания и не би трябвало да има спиране, възпрепятстване на по-нататъшните дейности, но те бяха спрени, тъй като не беше издадено разрешително от Археологическия институт с музей при БАН. За съжаление, в закона не е предвидено къде може да се обжалва подобен казус и това е големият парадокс. Всеки проект за експониране трябва да се базира на  едни точни данни, на довършване на  едно проучване или разчистване на паметника, всичко това беше възпрепятствано. И това е големият парадокс - , че институции, колеги, които би трябвало да подкрепят такива дейности, някак си по непонятни причини изведнъж, без сериозни аргументи, спряха този проект и неговото реализиране, заяви професор Диана Гергова. 

 Тя допълни, че съдбата на този мегалитен комплекс е да се разпадне, да бъде разрушен и да бъде заличен окончателно.

Когато ние заличаваме своята история, своите старини ние  заличаваме своята памет. Освен това аз не мисля, че разрухата може да ни настройва за повече градивни действия, когато виждаме, че тя е около нас и ние сами подпомагаме тази разруха. Аз много се надявам, че ще настъпят промени и ще има едно осъзнаване затова какво трябва да правят и са длъжни да правят институциите. Много се надявам, че ще настъпят промени и в правомощията, и в мисленето на колегията. Надявам се, че ще настъпят промени и в закона, които ще позволят безпрепятствено смислени проекти да бъдат осъществявани, коментира Диана Гергова.

Цялото интервю с професор Гергова можете да чуете в звуковия файл.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Има 10-15% шанс за редовно правителство

„Моята прогноза е, че е възможно да има редовно правителство, макар че шансът е много малък – според мен не повече от 10-15 процента“ – заяви в интервю за Радио Пловдив журналистът и политически наблюдател Иван Тропанкев. „ Ако има такова правителство, това ще е много добре за държавата. И дори то да е с къс хоризонт на действие..

публикувано на 11.12.24 в 16:36

Допълнителният налог ще доведе до закриване на минни компании

Компанията за добив и преработка на медна руда „Асарел- Медет“ в Панагюрище спря производството си тази сутрин, в знак на протест срещу предложението за допълнителното облагане на предприятията от минно - добивната индустрия с 900 милиона лева догодина. Машинните мощности на „Асарел-Медет“ спряха малко след 6.30 часа днес и това се случва..

публикувано на 11.12.24 в 15:37

Земеделци ще протестират за средства в Бюджет 2025

В проектобюджета за 2025 година агросекторът не само не е приоритет, но направо е пренебрегнат. Това пишат в позиция до медиите от Асоциацията на земеделските производители в България.  В нея се отбелязва, че в Бюджет 2025 липсват прокламираните от властта през последните няколко месеца важни обещания – инвестиции от 1 милиард и 200 милиона лева..

публикувано на 11.12.24 в 13:48

Седем паралелки по-малко в Пловдив за новата учебна година

Чуждоезиковите паралелки остават само в трите езикови гимназии, със 7 паралелки по-малко в гимназиите в Пловдив и областта предвижда план-приемът за следваща учебна година. Началникът на Регионалното управление на образованието Иванка Киркова съобщи, че указанията на МОН сочат - о т всички 215 паралелки - 65,46% да са професионалните , което..

публикувано на 11.12.24 в 10:55
Доц. Златогор Минчев

Пирамидалните структури показват, че кризата е факт

Доверчивост, непремерено желание за бърза печелба, икономическо невежество или изкусна измама, в която и просветените се губят, е поредната финансова пирамида ВЕTL? Експертното мнение на доц. Златогор Минчев от Института по информационни и комуникационни технологии на БАН и директор на Съвместния център за обучение, симулации и анализ към..

публикувано на 11.12.24 в 10:55