51% от българите се определят като религиозни хора, 36% като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Това поставя България в средата на „класацията“ по декларирана религиозност - под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които се наблюдават в редица други страни от Западния свят, например.
Изследването е направено от УИН/„Галъп интернешънъл“ и е проведено сред повече от 66 хиляди души в 68 страни по целия свят.
В България 58% вярват в Бог, 29% - че има живот след смъртта, 60% - че човек има душа, 23% вярват в Ада и 25% - в Рая. И тук България е под средните нива за света.
„Българите декларират най-ниска степен на религиозност в сравнение с останалите балкански страни. Същевременно обаче в сравнение с основни западноевропейски държави като Белгия, Австрия, Германия, Франция и т.н, заявената религиозност у нас е по-висока, с изключение на Италия. По показателя „религиозност“ в глобален мащаб ние сме в златната среда“, каза социологът Кънчо Стойчев.
62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Има видима взаимна връзка между религиозността и вярванията от една страна и социално-демографските характеристики като възраст, доход и образователно ниво – от друга. Като цяло, колкото по-високи са доходът и образованието, религиозността е по-малка, сочи проучването.
При хората с по-високи доходи религиозните са 50%, докато при хората с по-ниски доходи делът на религиозните достига до 66%. Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование – 83%.
Най-религиозните страни са Тайланд (98% определящи се като религиозни) и Нигерия (97%), следвани от Косово, Индия, Папуа Нова Гвинея и Кот д‘Ивоар (всички с по 94%).
Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Обединеното кралство.
74% от глобалното население вярва, че съществува душа, а 71% вярват, че има Бог. 56% вярват, че има Рай, 54% - живот след смъртта, 49% вярват, че има Ад. Заявяването на определени вярвания е по-разпространено сред младите хора. И тук колкото по-високо са образованието и доходът, толкова по-малка е вярата в различни духовни аспекти.
По отношение на различните духовни вярвания водят Бангладеш, Гана, Индонезия, Пакистан и Папуа Нова Гвинея. И тук Китай е най-малко вярващата страна, следвана от Чехия, Япония, Белгия, Швеция и Дания.
Предстои изследователският екип да публикува още данни, с които проучването да детайлизира "уловените" тенденции, каза още Кънчо Стойчев.
Цялото интервю по темата е в прикачения звуков файл.

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Хиляди протестираха срещу бюджетът за 2026 г., което говори , че се е повишило общественото напрежение и то не само от гледна точка на бюджет, а очевидно от гледна точка на управление като цяло, коментира Евелина Славкова от Изследователски център "Тренд" . "Бюджетът беше фокус, но със сигурност имаше и нещо повече, това не изглеждаше като..