В галерия "Възраждане" ще се открие изложба скулптура и рисунки на доц. Свилен Костадинов. Пластиките са в предпочитания от автора мрамор и гранит, а рисунките са от подготвителния период. В експозицията и фигуратива и негфигуратива са подчинени на овалната форма, за която скулпторът казва, че Овалите създават усещане за безкрайно движение на силуетната линия, близост до природните форми и възможност за медитативни състояния при наблюдаване. Затова и цялата изложба може да бъде поставена под знака на един от циклите "Форма и светлина".
Свилен Костадинов носи призванието си – да работи блестящо с камъка – тихо и скромно. Неговите ваяния също са немногословни и вглъбени в себе си. Формите са окръглени, носят силата на материала, но някак гальовно и шепнешком. В ръцете на Свилен мраморът показва неочаквана нежност и обичливост. Това се случва – но само в ръцете на майстор, а в случая, това е Свилен Костадинов.
Камък, габро, мрамор. И недостъпни, невидими форми, които се крият вътре, в твърдата сърцевина на материала. Докато в него не проникне третото око на скулптора и силната му ръка не започне да извайва онова, което камъка крие .
Краси Алексиева, 2017 г.
Пластичния изказ, в който развивам своите творчески търсения се оформи в първите години на моя професионален път. В духа на класическата форма изграждам своя пластична линия, която следвам и развивам във времето. Тази пластична линия се характеризира със стремеж към солидна конструкция на композицията, яснота при изграждане на формата и емоционална наситеност на обема. Изявено е предпочитанието ми към овалната форма, която създава възможност за по-богато пластично изграждане на скулптурната композиция. Овалите създават усещане за безкрайно движение на силуетната линия, близост до природните форми и възможност за медитативни състояния при наблюдаване.
Тематичния кръг, с който боравя не е голям. Заключава се в няколко на брой теми с общочовешко значение и теми без конкретна формулировка, където чрез пластичния език на обема (основното изразно средство в скулптурата) внушавам определени състояния и настроения. Що се отнася до формалните теоретични определения фигуратив – нефигуратив, за мен те имат само протоколен характер. Общото им название е скулптура. В този смисъл, аз работя фигуратив и нефигуратив с еднакво удоволствие и с равностойни резултати, обединени от духа на моя пластичен език. През целия си професионален път съм работил предимно с камък. Успоредно с това имам един доста дълъг период (около 20 г.), в който работих бронз, а в първите години имам десетина работи от дърво. Мога да кажа, че познавам добре класическите скулптурни материали и техники. В последните 15-16 години работя само камък – мрамор и гранит . Камъка е материалът, с който мога да общувам и да се изразявам най-пълноценно, материал, който запазва в най-чист вид езика на скулптурата и е олицетворение на самото понятие скулптура.
доц. Свилен Костадинов, 2017 г.
Свилен Костадинов през 1978 г. завършва скулптура при Панайот Димитров във Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий ". Участва в множество общи изложби и симпозиуми по скулптура в България, Германия, Холандия, Турция, Италия. Има осъществени 10 самостоятелни изложби. Реализирал е над 10 монументални творби.
Награди: - 2010 Награда за скулптура "Приятели на морето", Бургас - 2005 Почетен знак за цялостно творчество на община Пловдив - 2003 Награда на Галерия Ромфея
Скулптури на автора притежават: Националната художествена галерия, Художествени галерии и частни колекции в България, Италия, Франция, Германия,Швейцария, Турция, Холандия.
- 2008 доцент по скулптура в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
Монументални работи:
- 2012 Паметен знак на Фритьоф Нансен - София- 2011 "Човекът, който ходи" - паркова скулптура в Европейски Колеж по
Икономика и управление, Пловдив
- 2009 Паметна чешма –мрамор- село Марково, Пловдив
- 2007 Паметник на Христо Ботев -гранит - Пловдив
- 2006 Паркова скулптура "Извор," –мрамор- частен парк в село Марково
- 2006 Паркова скулптура- Sunwey Lagoon - Куала Лумпур, Малайзия
- 2003 Паметник на Христо Г. Данов – бронз- с. Хр. Даново
- 2003 Портрет на Борис Христов - мрамор - фасадата на родната му къща, Пловдив
- 2002 Портрет на Й. Йовков - мрамор - фасадата на Военна болница, Пловдив
- 2001 Паметник на загиналите авиатори –гранит- 24 военно-въздушната база, Крумово.
В периода от 1997 до 2000 г., възстановява от гранит четири разрушени бронзови паметника в Пловдив:
- Паметник "В. Петлешков", паметник "Христо Г. Данов", паметник "Антон Безеншек "
Паметен знак за "Първото Пловдивско изложение"
Откриването на изложбата на доц. Свилен Костадинов в галерия "Възраждане" е от 18ч.
Цялото интервю със Свилен Костадинов е в звуковия файл.
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..
Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот. Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..